Често ли ви се случва да забравяте неща? Срещи, часове, уговорки, неща които е трябвало да направите. В 21-ви век ежедневието ни е значително по-напрегнато от това на нашите родители. Те са слушали радио и много от тях не са имали телевизори в детсвото си. Ние сега имаме мобилни телефони (поне по един на човек), радио, телевизия, интернет. Последните три можем да ги ползваме дори през телефоните си. Информацията е навсякъде около нас и ни залива.
Защо забравянето е нещо прекрасно?
Мозъкът на човека е едно уникално творение на... все още не е ясно дали на природата, бог, или извънземен разум, но е факта че няма друга подобна изчислителна машина в света, която да може да понесе натоварването, което мозъка успява. Дори всички сървъри и компютри по света да се обединят пак ще изпитат сериозно затруднение да обработят цялата информация, която ние получаваме всяка секунда. За разлика от глупавите компютри, които когато им кажеш да запишат нещо го записват и запомнят докато не им кажеш друго - мозъкът сам решава какво и как да забравя. При получаване на дадена информация - тя може да бъде записана във временната памет или във постоянната такава. Например когато някой ни каже колко е часа в момента ние го чуваме, осъзнаваме и забравяме след малко, понякога след няколко часа. Дори забравяме, че сме питали някой. Мозъкът ни перфектно преценява коя информация е важна и коя не. Важната я държи на една ръка разстояние, маловажната се забравя.
Как да си спомним забравеното?
Друга прекрасна функция на мозъка, е че може да възстанови ВСЯКА информация. Ако сте забравили името на някой, заведение, автор, книга, филм - вие не намирате пряка връзка към дадената информация. Но в мозъка ни има един малък Google, който изгражда връзки между информацията, ключовите думи, индексира думи, букви, действия, лица. За да се сетите името на даден автор, вие можете да се замислите коя книги е писал, къде е играл даден актьор и по заобиколен начин да достигнете до информацията.
Как да имаме информация без да помним?
Преди време един преподавател по химия ни беше казал, че той не знае атомния номер и маса на почти нито един елемент от менделеевата таблица, което ни шокира. В последствие разбрахме, че не е важно да знаем ВСИЧКО, което учим (примерно). По-важно е да запомним къде и как можем да се снабдим с тази информация. По този начин мозъкът изчиства паметта от ненужната системна информация и вместо това там се поставя "линк към съответния източник. Така ние щадим себе си значително.
Защо има неща, които не забравяме?
Има неща, които се използват често - имената на приятели, марки, любими актьори, филми, книга, за която често споделяте, и разбира се сайтове като например TeenProblem, в който влизате често. Първите пъти когато изговаряте някое от тези имена е трудно, след няколко часа често пъти не помните точното наименование, а нещо приблизително. Когато обаче дадена информация се ползва често, в мозъка се изгражда силна връзка и когато вие поискате тази информация, тя излиза в съзнанието ви без да търсите заобиколни пътища. Ако обаче спрете за дълго време да ползвате тази информация, то връзките започват да се губят и тя също може да бъде забравена след известно време.
За това не се притеснявайте - ако забравяте не сте тъпи, просто получавате прекалено много информация от всякъде и мозъкът ви иска да се отърве от ненужната баластра.
Автор: Александър Ненов
Защо забравянето е нещо прекрасно?
Мозъкът на човека е едно уникално творение на... все още не е ясно дали на природата, бог, или извънземен разум, но е факта че няма друга подобна изчислителна машина в света, която да може да понесе натоварването, което мозъка успява. Дори всички сървъри и компютри по света да се обединят пак ще изпитат сериозно затруднение да обработят цялата информация, която ние получаваме всяка секунда. За разлика от глупавите компютри, които когато им кажеш да запишат нещо го записват и запомнят докато не им кажеш друго - мозъкът сам решава какво и как да забравя. При получаване на дадена информация - тя може да бъде записана във временната памет или във постоянната такава. Например когато някой ни каже колко е часа в момента ние го чуваме, осъзнаваме и забравяме след малко, понякога след няколко часа. Дори забравяме, че сме питали някой. Мозъкът ни перфектно преценява коя информация е важна и коя не. Важната я държи на една ръка разстояние, маловажната се забравя.
Как да си спомним забравеното?
Друга прекрасна функция на мозъка, е че може да възстанови ВСЯКА информация. Ако сте забравили името на някой, заведение, автор, книга, филм - вие не намирате пряка връзка към дадената информация. Но в мозъка ни има един малък Google, който изгражда връзки между информацията, ключовите думи, индексира думи, букви, действия, лица. За да се сетите името на даден автор, вие можете да се замислите коя книги е писал, къде е играл даден актьор и по заобиколен начин да достигнете до информацията.
Как да имаме информация без да помним?
Преди време един преподавател по химия ни беше казал, че той не знае атомния номер и маса на почти нито един елемент от менделеевата таблица, което ни шокира. В последствие разбрахме, че не е важно да знаем ВСИЧКО, което учим (примерно). По-важно е да запомним къде и как можем да се снабдим с тази информация. По този начин мозъкът изчиства паметта от ненужната системна информация и вместо това там се поставя "линк към съответния източник. Така ние щадим себе си значително.
Защо има неща, които не забравяме?
Има неща, които се използват често - имената на приятели, марки, любими актьори, филми, книга, за която често споделяте, и разбира се сайтове като например TeenProblem, в който влизате често. Първите пъти когато изговаряте някое от тези имена е трудно, след няколко часа често пъти не помните точното наименование, а нещо приблизително. Когато обаче дадена информация се ползва често, в мозъка се изгражда силна връзка и когато вие поискате тази информация, тя излиза в съзнанието ви без да търсите заобиколни пътища. Ако обаче спрете за дълго време да ползвате тази информация, то връзките започват да се губят и тя също може да бъде забравена след известно време.
За това не се притеснявайте - ако забравяте не сте тъпи, просто получавате прекалено много информация от всякъде и мозъкът ви иска да се отърве от ненужната баластра.