Да си вундеркинд не е чак толкова приятно, както си мислят някои. Докато надарените деца изпреварват своите връстници в много отношения тяхното собствено развитие може да не бъде равномерно. Например умственото им развитие често надхвърля емоционалното. Ето защо възрастните не трябва да поставят пред надарените деца прекалено трудни задачи в областта на чувствата. Същевременно учителите на вундеркиндите трябва да имат към тях индивидуален подход. Векове наред вундеркиндите учудвали със способностите си учени и обикновени хора. Но всъщност за уникалната си дарба децата плащали скъпо.

Славата на редица вундеркинди е била краткотрайна. Много често хората преставали да им обръщат внимание, защото гениите не оправдавали техните надежди. За съжаление са много чести случаите, когато родителите на вундеркиндите, в стремежа си да забогатеят с техния талант, всъщност претоварвали децата си, не ги оставяли да изживеят детството си, което водело както до телесни, така и до психически недъзи. Като принуждават детето си да живее в постоянен режим на повишени натоварвания и изисквания, родители и учители, без да подозират влизат в ролята на инквизитори. Не само за развитието на човешката личност на детето, но и за неговата дарба. Съществува мнението, че на всеки човек му е даден определен ресурс от възможности. Много често става така, че вундеркиндите изразходват даденият им от Бога талант още в детските си години и вече към двадесетгодишни стават обикновени хора. Изчезването на ореола на гения при бившите вундеркинди много често води до тежки травми. Струва си родителите на вундеркиндите да се замислят дали да лишават детето си от щастливото детство заради предполагаеми перспективи в бъдеще.
Автор: Александър Ненов