‘Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам’. С тези думи на 11 декември 1936 година в радиообръщение към своите  сънародници, английският крал Едуард VIII обявява своята абдикация. Предишния ден, в присъствието на тримата си братя и министър-председателя Стенли Болдуин, той подписва официалното си отричане на английския престол. Малко преди това той е звъннал на своята любима Уолис Симпсън във Франция, за да й каже: ‘Аз всичко реших, аз избирам теб!’

Жената, довела един крал до отказване от престола  е ‘корава, суха и вопиющо неженствена’. Така поне  описват Уолис  съвременниците й. Тя е потомка на обеднели плантатори от щата Вирджиния, но се отличава  с остър ум, весел нрав и заразителен смях, които са съчетани с отлични маниери, усвоени в пансион. Още тогава американските тийнейджърки се прехласват пред 20-годишния британски предстолонаследник, чиито снимки те постоянно събират. Не остава по назад и Уолис, която съвсем не подозира какво  й готви съдбата.

Девизът на Уолис е ‘Всичко е любов’, но тя скоро установява, че и парите имат значение. Особено след като след първия си развод остава сама в света, без професия и без банкова сметка. Ето защо, след 2 години тя бърза да се омъжи на Ърнест Симпсън - мъж доста семпъл, но за сметка на това добродушен и богат.

След сватбата двамата заминават за Лондон, където съпругът управлява параходна компания.  Двамата американци  бързо са приети с светския елит най-вече заради остроумието  и чувството за хумор на 35-годишната Уолис.  И така, на малък домашен прием у своя приятелка, тя за първи път среща  британския престолонаследник.

Уелският принц  Едуард дотогава не е блестял с особени качества.  Възпитаван от гувернантки и лишен от родителски ласки, принцът е израснал в атмосфера на забрани и потиснати желания. Наложило се той да се откаже от всичките си увлечения - коннния спорт, високите скорости, играта на поло и пилотирането на самолет. Наследникът на британския трон, обаче,  печели хората със своята искрена доброжелателност, непринуденост, свенлива усмивка и деликатност.  Той поддържа връзки главно с по-големи от него омъжени жени.

Още с първия си разговор, Уолис смайва принца. Той е силно впечатален от високата слаба американка, лишена от всякакъв респект пред неговата титла.  Тъй като е наясно, че много от жените му се отдават  само заради това, че е бъдещ крал, пренебрежението на Уолис го разтърсва до дъното на душата му.  При среща с него мисис Симпсън  го потупва по рамото и проявява искрен интерес към неговите занимания. Дори обяснението в любов на Едуард,
няколко седмици по-късно, тя в началото приема само с усмивка.

Известно е, че Уолис Симпсън не е била образец на съпружеска вярност, но мъжът й е затварял очите си за многобройните й връзки.  Независимо от това, в началото на романа си с принца, тя се опитва да запази приличие.  Едуард , обаче, съвсем не крие, че е влюбен. Той всеки ден изпраща на любимата си големи букети с цветя, в които са скрити скъпи бижута.  

След година става ясно, че принцът е луд по американката и всеки неин каприз е закон за него. Той прави Уолис пълноправна господарка на замъка Белведере, подарък от баща му. Едуард отказва да посещава приеми без  нея и вдига скандали, ако на масата ги сложат отделно един от друг.

Принц Едуард е омагьосан от Уолис Симпсън най вече в леглото. Тя въобще не е красавица, но притежава изключителен сексапил, а през едногодишното си пребиваване в Китай е усвоила много източни тайни  на сладострастието.  С нея стеснителният престолонаследник може да се отпусне и да  лудува на воля.

Двамата влюбени обикалят света и цял свят знае за Уолис, с изключение на добрата стара Англия - там британските вестници не обелват и дума за нея.

През януари 1936 година умира крал Джордж V. Наследникът му, Едуард,  нарушава протокола веднага - той изслушва прокламацията за възкачването си на престола от един прозорец на двореца ‘Сейнт Джеймс’ в компанията на все още женената Уолис.  На всичкото отгоре той заявява на майка си, че ще е щастлив, ако американката  се съгласи да сподели с него живота и трона.

Уиндзор, правителство и парламент са взривени само от мисълта английска кралица да стане два пъти разведената американка-католичка. Заради траура коронацията е определена на 12 май следващата година, но Едуард заплашва, че просто няма да се яви там, ако не бъде приет брака му с Уолис. Той вече е наел адвокат, който да се погрижи за развода й.  

Уолис и крал Едуард VIII обикалят света щастливи, но в Англия се разразява истинска буря. Парламентът, правителството и опозицията в един глас заплашват с оставка и политическа криза, ако кралят се ожени за омразната американка.  Все пак,  народът е на страната на със своя крал. Независимо от това, Уолис прави изявление, че няма намерение да пречи на краля и е готова да си замине.  Едуард, обаче, не е готов да се откаже от любимата си и на 10 декември 1936 година официално се отказва от престола.

Двамата се венчават във Франция следващата година през май. Уолис обзавежда къщата им в дворцов стил, устройва приеми и кара  Едуард да пише мемоари и да дава интервюта.
Едва през 1952 година Уиндзорският херцог Едуард е допуснат на погребението на крал Джордж VI, но без Уолис.  Утешение от този бойкот той намира само в прегръдките на жена си, която постоянно обяснява, че в лицето на Едуард, Англия е загубила велик крал.

Уолис всячески се старае да спазва  традициите на кралския бит. Двамата с Едуард спят в различни спални и за всяка негова нощна визита, тя се готви щателно и церемониално.  Американката  се прославя като най-елегантната жена в света и постоянно е на страниците на ‘Вог’.

Едва когато Едуард заболява от рак на гърлото, кралица Елизабет решава да го посети.
Умиращият 77-годишен мъж с неимоверни усилия се повдига от леглото, за да я приветства, както изисква дворцовия етикет.  През 1972 година Едуард умира. Уолис го последва 14 години по-късно. Това време тя прекарва  в уединение и мълчание. То е нарушено само веднъж, когато тя обвинява Великобритания в безсърдечие и неблагодарност. ‘Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия’ - това са последните думи на  Уолис Симпсън.

Автор: Тони