Убийството на човек, според нашия наказателен кодекс, се води за най-тежкото престъпление срещу личността. Въпреки това, днес по БНТ, арабистът г-н Чуков определи, че убийството да Осама бен Ладен, е нещо много позитивно. Американският посланик в България, определи деня, в който е убит Осама, като чудесен. Хиляди американци излязоха на улицата, за да празнуват не какво да е, а убийство. Убийство на човек.
Интересно е, че американците си имат полиция, която арестува хора, които оставят домашните си любимци недохранени, но когато стане дума за агент на ЦРУ, обявен за враг на САЩ, изведнъж това не е престъпление, а е повод за празник.
Знаете ли всъщност какво е това? Джордж Оруел го представя като двуминутката на омразата. Това са 2 минути, в които героите в неговата книга ‘1984’ всеки ден гледат кадри на врага, народът го хули, псува, ругеа и мрази публично, а който не го мрази, значи не обича достатъчно родината си и съответно бива арестуван.
Малко пресилвам нещата ли? А дали? Дали не сме се превърнали в изроди, които само чакат да пуснат телевизора, да им пробутат поредната измислица. Да ни стреснат отново, че сме в код жълто, не защото им пука за някой, а за да се страхуваме. Да ни убедят, че е по-добре да се откажем от личните си права в полза на сигурността, защото тероризмът дебне зад всеки храст. Врагът спи пред вратата ни... и вярвайте ни - американците живеят с тези идеи и вярват в тях, не защото са глупави, а защото са израснали в среда, в която единственият източник на информация са медиите, управлявани от корпорации, които пускат на екран това, за което им се плаща - нито повече, нито по-малко.
А защо да ни пука за САЩ? Защото родните медии започват да копират модела на САЩ - код жълто - през ден по bTV, думите опасност, невиждани горещини или студове, войната по пътищата и всевъзможни страхотии, се изливат от вонящата уста на телевизора всеки божи ден. И ние плуваме, ядем, спим и изобщо живеем в помията, която медиите ни заформят.
И така, драги зрители, когато детето ви след години влезе с автомат в училище и избие съучениците си - не го съдете. То просто копира ‘позитивните’ примери, които американското правителство ви насажда. Честито ви убийство! Наслука!
Автор: Александър Ненов
Интересно е, че американците си имат полиция, която арестува хора, които оставят домашните си любимци недохранени, но когато стане дума за агент на ЦРУ, обявен за враг на САЩ, изведнъж това не е престъпление, а е повод за празник.
Знаете ли всъщност какво е това? Джордж Оруел го представя като двуминутката на омразата. Това са 2 минути, в които героите в неговата книга ‘1984’ всеки ден гледат кадри на врага, народът го хули, псува, ругеа и мрази публично, а който не го мрази, значи не обича достатъчно родината си и съответно бива арестуван.
Малко пресилвам нещата ли? А дали? Дали не сме се превърнали в изроди, които само чакат да пуснат телевизора, да им пробутат поредната измислица. Да ни стреснат отново, че сме в код жълто, не защото им пука за някой, а за да се страхуваме. Да ни убедят, че е по-добре да се откажем от личните си права в полза на сигурността, защото тероризмът дебне зад всеки храст. Врагът спи пред вратата ни... и вярвайте ни - американците живеят с тези идеи и вярват в тях, не защото са глупави, а защото са израснали в среда, в която единственият източник на информация са медиите, управлявани от корпорации, които пускат на екран това, за което им се плаща - нито повече, нито по-малко.
А защо да ни пука за САЩ? Защото родните медии започват да копират модела на САЩ - код жълто - през ден по bTV, думите опасност, невиждани горещини или студове, войната по пътищата и всевъзможни страхотии, се изливат от вонящата уста на телевизора всеки божи ден. И ние плуваме, ядем, спим и изобщо живеем в помията, която медиите ни заформят.
И така, драги зрители, когато детето ви след години влезе с автомат в училище и избие съучениците си - не го съдете. То просто копира ‘позитивните’ примери, които американското правителство ви насажда. Честито ви убийство! Наслука!