Пази се, таксиметров шофьор зад волана!

Отиваш на купон или просто на гости на близки хора. Прекарваш една приятна и отпускаща вечер във веселата компания на приятелите си. Изпиваш известно количество алкохол, но спираш на време и не стигаш до крайности. Ти си млад и интелигентен човек и искаш просто да се позабавляваш и да се заредиш с енергия за следващия ден. И наистина се получава. Усмивките и вселието около теб те карат да се чувстваш уютно и конфортно. Смееш се и разсмиваш останалите. В един момент си поглеждаш часовника и решаваш, че е време да тръгваш. Взимаш си довиждане с любимите хора и излизаш навън в търсене на такси. Вече е късно, спи ти се и е станало студено. Искаш просто да се прибереш и да запазиш спомена за приятната вечер, която си изкарал. Виждаш свободна таксиметрова кола спряла на близо, сякаш по поръчка. Приближаваш се и казваш: Добър вечер, може ли да ме закарате.... /споменаваш адреса си/? Следва отговор: Абе я бегай бе и не ме занимавай! – Това те озадачава. Все пак предвид късния час, поради фактът, че си младеж и заради леко подпийналия ти вид решаваш, че тази реакция е предвидима, даже донякъде обяснима. Искаш да се държиш културно и казваш : Извинете, просто леко съм пийнал с приятели, имахме повод, но сега просто искам да се прибера и ще си платя, няма проблеми. -  Шофьорът те поглежда накриво и отвръща: Абе не ме интересува и без това адреса ти е много далече, бегай оттука ти казах! – Решаваш, че не искаш конфликт, пожелаваш на шофьора „приятна вечер” и се отдалечаваш. Загръщаш палтото си и започваш да търсиш друга таксиметрова кола.

  Тази история е доста често срещана в България. Таксиметровите шофьори се държат грубо и невъзпитано всеки път щом някой им се стори подозрителен. Под подозрителен те имат предвид не достатъчно симпатичен индивид /според някакви техни естетически разбирания/, търсещ транспорт по малките часове на денонощието. Ако отгоре на всичко съответният индивид е с някакво увреждане, заради което се движи по – трудно, тези своеобразни „бюстители на реда” са готови даже и да налетят на бой. Лошото е, че такива нервни и агресивни типове се срещат в почти всички такстиметрови компании, даже в най – реномираните от тях. Има телефони за оплаквания, но ако тръгнеш по този път не се знае докъде ще стигнеш и колко време ще изгубиш. Едно евентуално спасение от таксиметровото своеволие е да се извика кола по телефон. Но пък не винаги съществува тази  възможност. В резултат таксиметровите шофьори правят каквото си поискат. Напълно естествено е те да се пазят от агресивни пияници, търсещи коннфликт. Но когато човек се държи културно не виждам смисъл в техните агресивни реакции. Все пак таксиметровата услуга съществува, за да може човек да изполлзва превоз и когато е късно и е употребил алкохол. Много по-разумно е да вземеш такси, отколкото да рискуваш да шофираш в нетрезво състояние. И ако се държиш  възпитано би следвало да получиш необходимото уважение и обслужване. Таксиметровите шофьори обаче, не разсъждават по този начин. Беше средата на Януари по – миналата година когато останах до късно в едно столично заведение. Със собственика трябваше да поговорим за неговата рекламна и PR стратегия. Щом реших да си тръгна се обадих и си поръчах такси. След известно време ми се обадиха и ми казаха, че колата ме чака някъде си тъй като на шофьора не му се идвало чак до заведението. Отвърнах, че трудно се придвижвам и помолих за разбиране. От другата страна веднага язвително ме попитаха колко съм пил. Тогава хората, които бяха с мен, трябваше да гарантират за моите възпитание и трезвеност, а също и че поради физическо увреждане, заради което ходя малко по-трудно, особено на сняг, ще ми отнеме доста време да стигна до колата. С триста зора уговорихме таксметровата кола да дойде по – близо.  Друга подобна история ми се случи съвсем наскоро. На 21 януари тази година бях на рожден ден на мой близък приятел. Той живее в единия, а аз в другия край на София. Щом си тръгнах от дома му видях едно свободно такси, от известна и лицензирана компания, и се запътих към него. Шофьорът ме изгледа подозрително и когато отворих вратата си придаде доста войнствено изражение. Поздравих го любезно и казах адреса си. В отговор шофьорът ми каза да се махам и че не му се занимавало. Опитах да го успокоя, но той бе непреклонен. Не можело да се кача. А разстоянието, което трябваше да изминем беше достатъчно за една прилична сума. Уверих го, че ще си платя, че просто искам да се прибера вкъщи и че няма да създавам проблеми. Шофьорът обаче беше като камък. Искаше да заработи някой лев, но не с цената на това да ме закара. Не съм му бил симпатичен просто. Е, казах му „довиждане и приятна вечер” и се огледах за друга таксиметрова кола.  Прибрах се все пак, но бях изпълнен с яд и недоумение. Това взе да ми се случва вече по – често от нормалното. Мои приятели също са имали подобни проблеми. Затова вече рядко разчитат на такситата.

   Това поведение на таксиметровите шофьори намалява доверието в качеството на услугата, която се предоставя чрез тях. Тази услуга е свързана със свободата на придвижване, както и с неговите сигурност, безопасност и удобство. Някои таксиметрови шофьори обаче, се държат безобразно с клиентите. Същия просташки манталитет те пренасят и на пътя, създавайки опасност от инциденти. Има разбира се и много интелигентни и възпитани шофьори. Но все пак не би трябвало когато си поръчваш такси да се уповаваш на късмета си да попаднеш на свестен човек.  Затова е редно таксиметровите компании да увеличат контрола върху служителите си. Редно е също така ние, потребителите, да отстояваме правата си. Така че съветвам ви следващия път когато шофьор на такси се държи неуважително към вас да се обадите на съответните телефони и да информирате съответните хора. Все пак ако сте достатъчно настоятелни ще трябва да ви обърнат внимание.Обикновено лесно се вижда номера на таксиметровата кола. Освен това на предното стъкло има данни и за конкретния шофьор – име, презиме, фамилия. Не се колебайте да се възползвате от тази информация. Автор: