Приключи проверката на Българския хелзинкски комитет, проведена съвместно с прокуратурата в домовете за изоставени деца с увреждания в страната. Разследването обхваща последните 10 години и е най-мащабното изследване правено някога на домовете на увредени деца.
Резултатите ни карат да настръхнем от ужас. Защото от този свят са си отишли 238 деца и тези детски смърти не са разследвани, но най-страшното е, че в голямата си част - поне две трети - те са били предотвратими.
Трийсет и едно деца са умрели от глад, т.е. от системно недохранване, осемдесет и четири от общо занемаряване, тринайстет от масови зарази и лоша хигиена, шест от злополуки - измръзване, задушаване, удавяне, трийсет и шест - от пневмонии, вследствие на студ и залежаване, две от насилие... А всички те - от престъпна небрежност...
Децата умират най-вече в студените месеци. Повече от половината от тях са починали в домовете, те не са били хоспитализирани, въпреки тежкото си състояние. Други пък са били изписани от болница преди смъртта им, въпреки тежкото състояние.
Незащитеността на децата е тотална, безнаказаността за тяхното състояние - също. В повечето случаи като причина за смъртта се пишат абсолютни безсмислици, няма и аутопсии. А виновни всъщност има...
Вследствие на проверката е установено, че и в момента 103 деца и младежи страдат от недохранване и има реална опасност да умрат от глад. В доста домове се практикува физическа имобилизация на децата - вързват крайниците им, приковават ги към легла, инвалидни столове, поставят им усмирителни ризи... Понякога деца стоят вързани с месеци... Има и друг вид имобилизация - химическата, т.е. на децата се дават невролептични медикаменти, от които те нямат нужда. Привежда се и пример, при който
в един от домовете е даван на няколко деца противоепилептичният препарат Ривотрил. Децата обаче, не са били болни от епилепсия...
Децата изостават в развiтието си много често поради неадекватно обгрижване, защото в повечето домове няма квалифициран персонал, някъде няма и лекар. Децата буквално се чакат да умрат, някои травми не се третират с дни, а за други пък се търси специализирана помощ, когато вече е късно.
За всичко това има виновни. Трябва да се търси отговорност сега, но още повече в миналото, както на персонала в домовете, така и на лекарите, кметовете, където са тези домове, на социалните министри, на регионалните инспекции за опазване и контрол
на общественото здраве, на държавната агенция за защита на детето...
Защото има виновни и те трябва да отговарят за причинените от техните действия, а най-вече, бездействия, ранни детски смърти...
Автор: Албена Иванова
Резултатите ни карат да настръхнем от ужас. Защото от този свят са си отишли 238 деца и тези детски смърти не са разследвани, но най-страшното е, че в голямата си част - поне две трети - те са били предотвратими.
Трийсет и едно деца са умрели от глад, т.е. от системно недохранване, осемдесет и четири от общо занемаряване, тринайстет от масови зарази и лоша хигиена, шест от злополуки - измръзване, задушаване, удавяне, трийсет и шест - от пневмонии, вследствие на студ и залежаване, две от насилие... А всички те - от престъпна небрежност...
Децата умират най-вече в студените месеци. Повече от половината от тях са починали в домовете, те не са били хоспитализирани, въпреки тежкото си състояние. Други пък са били изписани от болница преди смъртта им, въпреки тежкото състояние.
Незащитеността на децата е тотална, безнаказаността за тяхното състояние - също. В повечето случаи като причина за смъртта се пишат абсолютни безсмислици, няма и аутопсии. А виновни всъщност има...
Вследствие на проверката е установено, че и в момента 103 деца и младежи страдат от недохранване и има реална опасност да умрат от глад. В доста домове се практикува физическа имобилизация на децата - вързват крайниците им, приковават ги към легла, инвалидни столове, поставят им усмирителни ризи... Понякога деца стоят вързани с месеци... Има и друг вид имобилизация - химическата, т.е. на децата се дават невролептични медикаменти, от които те нямат нужда. Привежда се и пример, при който
в един от домовете е даван на няколко деца противоепилептичният препарат Ривотрил. Децата обаче, не са били болни от епилепсия...
Децата изостават в развiтието си много често поради неадекватно обгрижване, защото в повечето домове няма квалифициран персонал, някъде няма и лекар. Децата буквално се чакат да умрат, някои травми не се третират с дни, а за други пък се търси специализирана помощ, когато вече е късно.
За всичко това има виновни. Трябва да се търси отговорност сега, но още повече в миналото, както на персонала в домовете, така и на лекарите, кметовете, където са тези домове, на социалните министри, на регионалните инспекции за опазване и контрол
на общественото здраве, на държавната агенция за защита на детето...
Защото има виновни и те трябва да отговарят за причинените от техните действия, а най-вече, бездействия, ранни детски смърти...