Днес се навършват 65 години от атомната бомбардировка над Хирошима. За първи път на церемонията в Япония участва американски представител - посланикът на САЩ в Страната на изгряващото слънце - Джон Руус.
На 6 август 1945 година започва операция на ВВС на САЩ срещу японските градове Хирошима и Нагасаки.
В утрото на 6 август 1945 година, американския бомбардировач В-29 “Енола Грей” хвърля хвърля над японския град Хирошима атомна бомба “Little Boy”. Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - “Fat Man”, с която е разрушен град Нагасаки.
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада , проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проектът бил започнат по инициатива на учени - бежанци от Европа, в това число и Алберт Айнщайн и американски учени, които се съмняват, че Нацистка германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно, германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската).
Проект „Манхатън“, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда долара / приблизително 22 млрд. днешни долара/, което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски проекти в историята.
В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядрени бомби, което и до днешни дни се явява единственото бойно използване на ядрено оръжие.
По време на Втората световна война както съюзниците, така и страните от Оста, активно използват стратегическите бомбардировки и разрушаване на гражданска инфраструктура. В повечето случаи тази стратегия води до множество жертви сред мирното население, и използването било спорно. В хода на Втората световна война само в Япония са почти унищожени 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100,000 души.
След три и половина години пряко участие на САЩ във Втората световна война страната дава около 400,000 жертви, като почти половината от тях стават жертви на военни действия срещу Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки, се провежда тежката битка за остров Окинава, в която само жертвите сред населението са между 50,000 и 140,000 души, японската армия дава около 100-125,000 а американската около 72,000 жертви.
В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.
На 26 юли 1945 година , Труман и другите лидери на антихитлеристката коалиция, изказват позиция на Потсдамската среща, която е отразена в декларация-ултиматум към империята за капитулация. В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.
На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текста на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.
На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро.
Император Хирохито , очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на правителството. На 31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.
Същевременно по това време разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за "безусловна" капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.
Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие. По други сведения, Хирошима е единствения от целите, в който няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на целта най-висок приоритет.
В центъра на града имало няколко здания от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната извън центъра била гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините били разположени големи заводи.
Населението на Хирошима достига максимум 381,000 жители, в ранните години на войната. По време на бомбардировката, населението на града е приблизително 255,000 жители.
Хирошима била основна цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година.Бомбардировячът излита от военната авиобаза Северного Поля, разположена на остров Тиниан , в западната част на Тихия океан.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока южна Япония. Била обявена тревога, направено е радио-обръщение в много градове, включително Хирошима. Самолетите приближавали към крайбрежието на много голяма височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима определил, че броя на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решават да не прехващат такова малко формирование с цел икономия на гориво и самолети.
По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата. Не е проведено каквото и да е проучване на самолетите.
В 08:15 часа местно време бомбардировачът хвърля ядрената бомба, назована „малчуган“ в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява, на около 600 метра над повърхността, с взривен еквивалент на около 13 килотона тротил . На място загиват около 70—80,000 души. Около 2000 човека били японски американци, учещи преди войната и оказали се в невъзможност да напуснат страната по време на военните действия. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км. в радиус. Пожарите, избухнали след взрива засягат около 11,4 км2. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.