На 13 май 1981 година е извършено покушение срещу Папа Йоан Павел II на площад "Св. Петър" във Ватикана. Когато първият в историята папа поляк е прострелян, никой не свързва това с България.
Светият отец е прострелян по време на редовната седмична аудиенция пред катедралата на площада, точно когато се качва в открита кола. Папата е улучен с корема, гърдите и лявата ръка с три 9-милиметрови куршума. Целият в кръв, Светият отец е откаран веднага в болница, където е опериран. За щастие раните не са смъртоносни и след един месец папата е изписан от болницата.
Атентаторът е заловен още на площада с пистолет в ръка. Това е 23-годишният турчин Мехмет Aли Агджа, член на дясната турска терористична организация "Сивите вълци" и професионален убиец.
Отначало следствието тръгва по следите на организацията и се установява, че Агджа не е бил сам на площада, с него е бил още един терорист - Орал Челик. Именно той е купил пистолета от Виена и с негова помощ е пренесен в Италия. Става ясно, че атентатът не е дело на религиозни фанатици, а добре планиран заговор. Въпросът е кой стои зад него.
Атентатът става причина да се изострят отношенията между страните от социалистическия блок и Запада. От съветския блок се говори за връзките на ЦРУ и "Сивите вълци". Западът пък обвинява Съветския блок, че е посегнал на папата, защото е поляк. Година след атентата Агджа съобщава, че зад покушението на папата стоят българите.
Слуховете се превръщат във версия с имена и факти, за които свидетелства Агджа. Според терориста разпределението на задачите е следното: той, Челик, Сергей Антонов - заместник на представителя на българската авиокомпания "Балкан" в Рим и Тодор Айвазов - касиерът на българското посолство, се срещат на площад "Република" и тръгват към бул. "Триесте", откъдето Антонов взима две куфарчета, в които има по един пистолет и по една граната. Паркират колата си до канадското посолство, откъдето Айвазов си тръгва. Двамата турци се отправят към площад "Св. Петър", за да застрелят папата, а Антонов остава да ги чака в колата, за да ги откара след атентата. Тъй като Агжда е хванат на местопрестъплението, според обвинителите Антонов е откарал само Челик. Открита е и една снимка от площада, на която сред множеството се вижда Антонов.
На 25 ноември 1982 година, година и половина след атентата, Антонов е арестуван в Рим. Терористът Агджа описва с подробности негови навици, жилището му, колата му, знае имената на жена му и дъщеря му.
Българското правителство ангажира най-добрите адвокати за защитата на Антонов. В постройката на обвинението обаче се намират много неточности. Много хора в бюрото на "Балкан" потвърждават алибито на българина, който по време на атентата е бил в службата си. Снимката пък , направена на площада, е публикувана в цял свят и един американец твърди, че на снимката е той, а не Антонов.
След 4-годишно следствие, на 27 май 1985 година започва процесът. Освен Агджа, като съучастници в атентата срещу папата са подсъдими българите Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев, както и други членове на "Сивите вълци". Пред съда Агджа е уличен в много противоречия и лъжи. Обвинението не може да даде обяснение на някои нелогични постъпки на т. нар. конспиратори. Например, Антонов е слаб шофьор, не познава добре града и трудно се ориентира в него - защо точно него избират за шофьор? Когато показанията на Агджа, в края на процеса, съвсем олекват, той се обявява за Исус Христос.
Всички съмнения се вземат предвид от съда и когато на 29 март 1985 година е прочетена присъдата, Агджа е осъден на доживотен затвор, а тримата българи са оправдани поради липса на доказателства.
Антонов се завръща в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано — според изявления на някои български специалисти от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест.
На 1 август 2007 година Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, смъртта била настъпила няколко дни по-рано.
По покана на Католическата църква в България и на българската държава, Папа Йоан Павел II беше на посещение в нашата страна. Това е от много голямо значение за страната, тъй като се прекратяват окончателно инсинуациите с "българската следа" към атентата. При срещата си с президента Георги Първанов Светият отец уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. След посещението му , по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, се подобрява и имиджа на нашата страна.