1 май 1966 година. Страшна трагедия сполетява Враца. 156 къщи разрушени, 188 обезобразени до неузнаваемост трупове, от тях 4 деца, 2000 ранени,  останали  без дом  310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия, това е черната статистика от ужасяващото наводнение, което започва точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града.

Причината за наводнението  е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник. След скъсването на бента, мътните тонове отровна тиня  се спускат към града и помитат всичко по пътя си. По реката се носят човешки тела, животни, покъщина, мебели...

Само за 20 минути местността е превърната  в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и викове за помощ.

Екипи на Гражданска защита спешно откарват  с камиони  десетки трупове на стадиона, където ги мият с маркучи, за да бъдат разпознати от близките си.

По обяд вече става ясно, че загиналите са повече от 100,  а градът потъва в мъка. 

Виновните са строго наказани и "за гибелна безстопанственост"  са осъдени на  различни години строг тъмничен затвор.

И днес край Вратцата  огромен скален монолит лежи в коритото на река Лева, а очевидци твърдят, че по време на наводнението е бил влачен надолу и подмятан от стихията като кибритена кутийка.

 Управляващите са скрили  истината за тази трагедия, както и за много други през онези години.
Автор: Албена Иванова