Тази седмица, в Комисията по защита от дискриминация започна разглеждане на дело срещу игумен Теодосий – игумен на Троянския манастир. Ищец по делото е студентът по право в Нов български университет, Петър Кичашки. Лятото на 2008 година Игумен Теодосий изгонил група от хора с увреждания от Троянския манастир, тъй като според него осквернявали мястото. Обяснението му било, че щом някой има физическо увреждане, значи изплаща чужди грехове. Игуменът дори твърдял, че на входа на манастира има надпис, забраняващ влизането на хора с увреждания. Оказало се, разбира се, че такъв надпис няма. Въпреки това посетителите с увреждания били изгонени от манастира, тъкмо в момента в който се намирали пред чудотворната икона. Някои от тях се молели, други слушали историята на Троянския манастир, разказвана от млад монах, когато разяреният игумен Теодосий започнал да ги призовава да напуснат храма. Петър Кичашки бил сред тези, към които игуменът се обърнал директно. Младият студент поискал обяснение и в отговор получил доста странни изказвания от страна на игумена. „Еми явно изплащаш чужди грехове щом си така” казал сърдито игумен Теодосии, обърнал се към майката на Петър и подканил: ”Айде махай го тоя с това колело оттука”. В този скандален разговор се намесила и преводачкта на групата. Тя попитала какъв е проблема и защо Троянския манастир е недостъпен за хора с увреждания. Игумен Теодосий се вбесил още повече. „Айде марш, вън, вън, вън. Марш, нямате място тук. Отвън на вратата ма забрана за такива като вас. Айде марш”. След тези думи всички присъстващи отишли да видят въпросната забрана. Естествено такава нямало. Споменаването и било само претекст, всички да излязат навън.
Така описаното, от потърпевши и очевидци, поведение на игумен Теодосий е меко казано недопустимо, особено за човек, от когото се очаква да бъде стожер на християнските ценности. Самият игумен твърди, че свещопродавачките са му се оплакали от оживлението предизвикано от групата хора с увреждания. Представете си обаче ситуацията. Било е хубав слънчев летен ден и в Троянския манастир е имало оживление. Има данни, че въпросната случка се е разиграла в събота, 19 юли. Нормално е било да има повече посетители. Хората с увреждания, и особено тези в инвалидни колички, вероятно са се придвижвали малко по – трудно в манастира. Но всички са били част от група. Посещението на Троянския манастир е било предвидено месеци преди това. Имало е ръководители. И накрая разходката до Троянския манастир, е била част от програма от българо-финландски младежки обмен за хора с увреждания. Как така в тази ситуация, група младежи с увреждания ще отидат организирано в Троянския манастир и целенасочено ще създават проблеми. Това звучи доста нелепо. Игумен Теодосий обаче, без видима причина, е бил доста раздразнен. Явно е, че присъствието на хора с увреждания в манастира е предизвикало у него много отрицателни чувства. Той е искал тяхното моментално напускане.
Историята познава много случаи на дискриминация. Без основателна причина са били тъпкани цели народности, само поради етническа нетърпимост. Не бихме могли разбира се да слагаме под един знаменател игумен Теодосий и Хитлер или Сталин. Но все пак има леки обозпокояващи прилики. И тримата открито проявяват дискриминационно отношение и поведение към определени съсловия, без никакво рационално основание. И тримата не са отворени към диалог. Това, което историята ни учи е, че ако човек е склонен да дискриминира, то той ще го прави в най – различни ситуации, спрямо най – различни групи от хора, и по най – разнообразни начини. Тогава бихме могли да допуснем, че ако игумен Теодосий наистина си е позволил да изгони група хора с увреждания, защото осквернявали Троянския манастир, би изгонил и други неприятни нему групи от населението. Възможно е той да реши, че примерно хора с различна сексуална ориентация, или с определен цвят на кожата, или от определен пол, също не могат да посещават манастира. Това са още само хипотези, но ако се замислим те са смущаващо правдоподобни.
Автор:
Така описаното, от потърпевши и очевидци, поведение на игумен Теодосий е меко казано недопустимо, особено за човек, от когото се очаква да бъде стожер на християнските ценности. Самият игумен твърди, че свещопродавачките са му се оплакали от оживлението предизвикано от групата хора с увреждания. Представете си обаче ситуацията. Било е хубав слънчев летен ден и в Троянския манастир е имало оживление. Има данни, че въпросната случка се е разиграла в събота, 19 юли. Нормално е било да има повече посетители. Хората с увреждания, и особено тези в инвалидни колички, вероятно са се придвижвали малко по – трудно в манастира. Но всички са били част от група. Посещението на Троянския манастир е било предвидено месеци преди това. Имало е ръководители. И накрая разходката до Троянския манастир, е била част от програма от българо-финландски младежки обмен за хора с увреждания. Как така в тази ситуация, група младежи с увреждания ще отидат организирано в Троянския манастир и целенасочено ще създават проблеми. Това звучи доста нелепо. Игумен Теодосий обаче, без видима причина, е бил доста раздразнен. Явно е, че присъствието на хора с увреждания в манастира е предизвикало у него много отрицателни чувства. Той е искал тяхното моментално напускане.
Историята познава много случаи на дискриминация. Без основателна причина са били тъпкани цели народности, само поради етническа нетърпимост. Не бихме могли разбира се да слагаме под един знаменател игумен Теодосий и Хитлер или Сталин. Но все пак има леки обозпокояващи прилики. И тримата открито проявяват дискриминационно отношение и поведение към определени съсловия, без никакво рационално основание. И тримата не са отворени към диалог. Това, което историята ни учи е, че ако човек е склонен да дискриминира, то той ще го прави в най – различни ситуации, спрямо най – различни групи от хора, и по най – разнообразни начини. Тогава бихме могли да допуснем, че ако игумен Теодосий наистина си е позволил да изгони група хора с увреждания, защото осквернявали Троянския манастир, би изгонил и други неприятни нему групи от населението. Възможно е той да реши, че примерно хора с различна сексуална ориентация, или с определен цвят на кожата, или от определен пол, също не могат да посещават манастира. Това са още само хипотези, но ако се замислим те са смущаващо правдоподобни.