Все по-малки деца се разболяват от анорексия. Болестта вече е на мода сред 12-годишните. В началото на пубертета тялото се променя, а тийнейджърите искат да изглеждат като кумирите си - най-често модни икони, спазващи строги диети. Интересно е. че в тази възрастова група броят на момичетата и момчетата с проблемно хранене е равен. Добре е да се говори за здравословно хранене в училище, но непрекъснатото натякване за проблема с наднорменото тегло може да тласне децата в противоположна посока и да предизвика бум на анорексици. Често момичетата вземат пример от майките си, които се подлагат на диети. Доскоро болестта се свързваше с хилавите моделки. Фактите обаче показват, че 30 процента от жертвите на хранителното разстройство са мъже.
Продължителното гладуване често е следствие на дълбоки и комплексни емоционално-психологически и личностни проблеми. Разклатено самочувствие, разочарование от приятелите, раздяла с любим човек, тежки семейни проблеми, сексуално насилие - в такава ситуация човек иска да промени нещо в себе си и най-често посяга към косата и тялото си. Когато прескочи разумната граница обаче, мозъкът буквално прищраква и вътре в него настъпват сериозни биохимични промени. Въпреки, че слабее, кандидатът за перфектна фигура се чувства дебел и изгубва всякаква реална представа за себе си.
За да се постигне по-бърз ефект, слабеещите започват да се потят във фитнес залата. Под въздействието на физическото натоварване се отделя хормонът на щастието - ендорфин. Анорексиците влизат в омагьосан кръг на приповдигнато настроение, стигащо до еуфория. А междувременно организмът им съвсем се изтощава. Болните почти не слагат залък в уста - живеят на три солети и една ябълка с месеци и години.
Краят обаче често е фатален. Статистиката сочи, че анорексията се нарежда на второ място в класацията на убийците на млади хора по света. Само дрогата е по-страшна от нея.
Проблемът с тежкото хранително разстройство не може да бъде разрешен от пациента или близките му. Диагнозата и лечението могат да се осъествят само от екип, ръководен от психиатър. Пълното излекуване отнема 2-3 години.
Автор: Албена Иванова
Продължителното гладуване често е следствие на дълбоки и комплексни емоционално-психологически и личностни проблеми. Разклатено самочувствие, разочарование от приятелите, раздяла с любим човек, тежки семейни проблеми, сексуално насилие - в такава ситуация човек иска да промени нещо в себе си и най-често посяга към косата и тялото си. Когато прескочи разумната граница обаче, мозъкът буквално прищраква и вътре в него настъпват сериозни биохимични промени. Въпреки, че слабее, кандидатът за перфектна фигура се чувства дебел и изгубва всякаква реална представа за себе си.
За да се постигне по-бърз ефект, слабеещите започват да се потят във фитнес залата. Под въздействието на физическото натоварване се отделя хормонът на щастието - ендорфин. Анорексиците влизат в омагьосан кръг на приповдигнато настроение, стигащо до еуфория. А междувременно организмът им съвсем се изтощава. Болните почти не слагат залък в уста - живеят на три солети и една ябълка с месеци и години.
Краят обаче често е фатален. Статистиката сочи, че анорексията се нарежда на второ място в класацията на убийците на млади хора по света. Само дрогата е по-страшна от нея.
Проблемът с тежкото хранително разстройство не може да бъде разрешен от пациента или близките му. Диагнозата и лечението могат да се осъествят само от екип, ръководен от психиатър. Пълното излекуване отнема 2-3 години.