Независимо колко малоумно звучи, всеки пушач би трябвало да се припознае в една от следващите точки.
Непрекъснато си обект на укорителни погледи от страна на родителите си. По един или друг начин те все пак са приели фактът, че детето им сега вече е предразположено към опасност за живота. Но това, че са го приели и ти позволяват да пушиш в тяхно присъствие не означава, че няма да получаваш лоши погледи и безнадеждни клатения на глава. Това може да е дяволски изнервящо и напълно естествено води до това да внимаваш колко точно пушиш пред тях. Което убива цялото ти удоволствие.
Ако родители ти все още не знаят, че си пушач, непрекъснато си под стрес, за да се криеш от тях. Което също е адски дразнещо. От друга страна, ако си на петнайсет години и им се явиш с цигара в ръка ще ти зашият един шамар и ще бъдат прави. Разумно не им казваш, че пушиш, но освен дето не им казваш, не трябва да оставяш и съмнението, че пушиш. Затова трябва непрекъснато да се пръскаш с парфюм, да джвакаш дъвки и да си миеш ръцете преди да влезеш вкъщи. Също така задължително последната ти цигара да е била поне час преди да се засечеш с родителите си, в противен случай ще миришеш. Имаш много работа за вършене.
Става проблемно да издържаш дългите работни часове, защото през половин час трябва да палиш цигара, за да си спокоен. Това е истински проблем, който истински зарибените пушачи разбират. Не можеш да се съсредоточиш, изнервяш се и действително се затрудняваш да изкараш дълго без да пушиш. Това е сравнително прекалено, но често срещано и не особено в полза на никого. Такъв тип адикция е лоша и вредна като всяка друга.
Не можеш да пътуваш на дълги разстояния без да запалиш цигара. Подобно на първата точка – не можеш да траеш дълго без да пушиш, следователно не можеш да се качиш на самолет за Америка, защото всичките часове, в които няма да можеш да запалиш цигара ще те подлудят, буквално.
Когато по-малките ти братя или сестри, или братовчеди невинно те попитат дали може да пробват ще трябва с цигара в ръка да обясниш колко е вредно пушенето. След това силно да си дръпнеш. Няма да играеш ролята на много авторитетна фигура.
Трябва да имаш дъвки непрекъснато. Без значение дали родителите ти знаят или не, не искаш да смърдиш на тютюн всеки час от всеки ден. На теб ще ти е некомфортно, а ако не ти е, веднага ще ти стане, когато някой твой близък или по-малко близък ти каже, че вониш. По-добре е да не се налага някой да ти казва, а просто да имаш едни ментови дъвки. Или такива с диня.
Трябва да спреш преди да се разболееш и да умреш. Някой спират много бързо да пушат. На други им трябват години, много лепенки и всякакви хапчета, за да стигнат до момента, в който вече нямат нужда от този наркотик. Въпрос на лично себеусещане и до голяма степен воля. Тютюнопушенето е адикция като всяка друга и като всяка друга може да бъде отказана, независимо колко тежък е процеса. Трябва да имаш воля.