Емоционалното хранене е сериозен проблем, с който се сблъскват много хора в ежедневието си. При него гладът не е провокиран от физически симптоми, а от душевни преживявания, които водят до качване на килограмите и общо недоволство от тялото.
За емоционалното хранене няма възраст. На него може да са подвластни малките деца, които постепенно се научават, че, когато им е тъжно, шоколадът може да ги успокои, така и хората в зряла възраст, които при стрес са в състояние да изядат огромни количества храна. Като цяло жените са по-засегнатият пол, защото са по-склонни към това да преживяват силно всякакви събития от живота си. Храната е най-безобидното, най-лесно достъпното нещо, към което може да се прибегне в моментите на емоционална лабилност. Емоционалното хранене не е подвластно на диетите, защото то намира начин да пробие и да намери извинение, за да се прояви под формата на само един бонбон,например, който внезапно се превръща в цяла кутия. Емоционалното хранене е израз на начина, по който се чувстваш. То е начин на реакция към околния свят и представлява невъзможност да решиш проблема си или да преодолеем проблема, който те вълнува в момента – или понякога – от години.
Чувството за самота е едно от най-често срещаните провокатори на емоционалното хранене. Празнотата, която усещаш, се опитваш да я запълниш с храна. Тя трябва да ти даде топлина, близост, присъствие, общуване.
Страхът е друго състояние, в което се появява емоционалният глад. Често пъти килограмите, които качваш, защото ако емоционалното хранене продължава в дълъг период, тогава винаги се стига до качване на теглото, натрупвайки се около теб, изпълняват ролята на щит. Те ни ти дават илюзорно усещане за защита, което да те противопостави на ситуацията, пораждаща страх, тревога, опасност, сякаш ти се чувстваш по-силна. Тези килограми са защита, която не е истинска, тя е илюзорна и заради това в огледалото виждаш техния негативен образ – слабостта, която имаш, която не позволява да изглеждаш както искаш – буквално и преносно.