Всеки човек сънува, но повечето хора не помнят сънищата си на сутринта. Сънуването определено е интересен процес, който крие доста любопитни неща. Нека обърнем внимание на някои от най-интересните факти, свъпзани със сънищата:

 

Сънуваме това, което знаем – често човек си мисли, че сънува непознати за него неща – места, хора и т.н. Всъщност мозъкът ни не си измисли нищо от сънищата, хората, които виждаме, са хора, които някога сме виждали в реалния живот, но не сме запомнили. Злодеят, който ни гони в лабиринта, най-вероятно е продавачът в супермаркета, където сме пазарували снощи.

 

Сънуването предотвратява появата на психоза – учените направили изследване, в което участниците трябвало да бъдат събудени в началото на всеки сън. Въпреки че са спали поне 8 часа, доброволците изпитвали трудности в концентрацията, халюцинации, раздразнение и признаци на психоза.

 

 

Не всеки човек сънува цветно – доказано е, че 12% от хората сънуват черно-бели сънища, останалите сънуват цветно. Също така ние имаме склонност към определени теми на сънища, които обикновено са свързани с училище, бавно тичане, сексуални преживявания, пропадане, отвличане, падащи зъби, летене и т.н.

 

Човек е парализиран, докато спи – сигурно ти се струва странно, но тялото ти е виртуално парализирано, докато спиш, за да няма възможност да симулира аспекти от сънищата ти. Организмът произвежда хормон, който помага да се заспи и невроните изпращат сигнали към спиналната връв, които карат тялото да си почива и да се парализира по време на сън.

 

Хората, които отказват цигарите, имат по-живи сънища – специалистите са установили, че тези, които са пушили цигари дълго време и спират, имат по-живи сънища от преди. 33% от тях имат поне 1 сън, свързан с пушене. В повечето си сънища бившите пушачи сънуват, че пушат и изпитват силни негативни емоции като паника и вина.

 

Външни фактори оказват влияние на сънищата – със сигурност ти се е случвало алармата ти да започне да звъни и ти да вкараш този звук като част от съня си. Това нещо си има име и то е „инкорпориране на сън”.

Автор: Ралица Солакова