Какво показва неконтролируемото скубане на косми?

Случвало ли ти се е да си изнервен и под напрежение и неволно да започнеш да си скубеш космите на тялото? Това не е нещо, което правиш само ти. Неконтролируемото желание да скубеш косми от тялото си се нарича „трихотиломания“. Най-често засегнатите места са миглите, веждите, брадата и скалпът.

 

Хората, които страдат от това заболяване, са наясно с факта, че могат да си навредят сериозно, но въпреки това продължават, защото не могат да контролират действията си.

 

 

Трихотиломанията се среща най-често при деца в болнични заведения. Според специалистите това се случва, защото малчуганите са изплашени и самотни и искат да се върнат във времето, когато са били бебета и са били под майчината закрила. Също така го правят, за да привлекат вниманието на околните и да събудят състрадание.

 

Това заболяване се среща и при възрастните, като по-често се наблюдава при представителките на нежния пол.

 

Повечето хора, които страдат от трихотиломания, отричат да имат проблем и старателно прикриват оголените места, като носят шапки, шалове, изкуствени мигли, рисуват си веждите и т.н.

 

 

 

Какви са симптомите?

 

Забелязват се плешиви участъци по скалпа, липсващи мигли и вежди, оголени места по брадата и други части на тялото.

 

Хората имат неконтролируемо желание да скубят космите си, а след това често си играят с тях, като ги въртят, слагат ги между зъбите и т.н.

 

Появата на трихотиломания най-вероятно е комбинация от мутирали гени и социални фактори. Има връзка между обсесивно-компулсивните разстройства с невротарнсмитерите в главния мозък. Те изпращат имулси до нервните клетки и когато има дисбаланс, се получават различни разстройства.

 

Трихотиломанията не само води до отблъскващ външен вид, но може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. Затова е хубаво човек, който осъзнава, че има този проблем, да започне да ходи на психолог. Ако е хванато в началото са нужни няколко сеанса, за да бъде овладяно заболяването, ако е в по-късен стадий се налага медикаментозно лечение, което обаче може да не доведе до подобрение.

Автор: Ралица Солакова