"Витамин” идва от латински (vita) и означава живот, а това наименование неслучайно е дадено на някои полезни и незаменими за човешкия организъм вещества. По-късно то било коригирано на "витамин В" предвид неотдавнашното откритие на т.нар. А-фактор (впоследствие назован витамин А), на който също се приписвала особено важна роля в човешкия организъм. В резултат на задълбоченото изследване, през 30-те години на миналия век станало ясно, че всъщност се касае за смес от вещества с различна химическа природа, общото между които е наличието на азот в състава на тяхната молекула и жизненоважното им значение за човешкия организъм.
Тези незаменими витамини са: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (ниацин), В4 (холин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), В7 (биотин), В8 (инозитол), В9 (фолиева киселина), В12 (цианкобаламин), В15 (пангамова киселина). Има и "играчи", които са предмет на сериозни дискусии и противоборства, поради което още не са картотекирани, например В17 (амигдалин). През 1976 г. Международният съюз на нутриционистите (International Union of Nutritional Sciences -IUNS) препоръча буквените означения да се запазят само за витамините В9 и В12 (най-вероятно поради факта, че същите имат няколко форми), а при останалите да се използват дадените им от химиците тривиални наименования. Традицията обаче трудно се преборва, поради което и в наши дни в употреба са и двете означения.
Витамин В1. Взема активно участие в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, във водно-солевия обмен, както и в дейността на нервната система и мозъка. Подобрява умствените способности и помага за бодър дух и добро настроение. Неслучайно е наричан витамина на оптимизма. Синтезира се от микрофлората на дебелото черво, но в ограничено количество, затова следва да се внася с храната. Значителни количества витамин В1 се съдържат в бирената мая, маслодайните растения, пшеничените трици, бобовите култури, спанака, орехите, жълтъка, млякото, черния дроб, говеждото и свинското месо и пр.
Витамин В2. Принадлежи към групата на широкоразпространените в природата жълти пигменти, наречени флавини (от латински flavus - жълт). Ако трябва да сме коректни, съществена роля в организма играе не самият рибофлавин (витамин В2), а две негови производни с умопомрачителните наименования флавинмононуклеотид (FMN) и флавинадениндинуклеотид (FAD), които участват в огромен брой процеси - усвояването на хранител ни те вещества и осигуряването на необходимата енергия на организма, съкращенията на мускулите, сърдечната и мозъчната дейност, растежа на тъканите, синтеза на хемоглобина, антителата на имунната система, други витамини и т.н. При добра "кондиция" на чревната микрофлора витамин се синтезира от нея. Негови природни източници са млечните продукти, рибата, месото, черният дроб, зелето, спанакът, марулята, морковите и др. За разлика от витамин В, той е термоустойчив, но бързо се разлага под действието на светлината. Във фризера се разпада с около 1% дневно.