Човешкият мозък е органът, който управлява както нашите жизнени функции, така и поведението ни. Нашите мисли, спомени и чувства са плод на неговата дейност. Този орган е много по-сложен и от най-сложната машина, което означава, че познанията ни за него, въпреки интензивните изследвания, които са успели да ни дадат една по-задълбочена представа за него.
Всеки един от нас е чувал, че човешкия мозък е разделен на две половини — лява и дясна. Всяка една от тях има определени особености, с които се характеризира. Хората, които имат по-развита лява половина обикновено обичат математиката, точността и природните науки. За разлика от тях тези, с развита дясна страна са хората на изкуството, имат силно развито въображение, а творчеството и креативността са неизменна част от тях.
Освен това разделение обаче съществува и друго, което е далеч по-генерално и не зависи от разположението на мозъка. Най-общо важният орган може да се раздели на емоционален и рационален мозък, тъй като той е натоварен със задачата не само да мисли, но и да чувства.
Рационалният ум е начинът на мислене, който обикновено осъзнаваме и можем да си обясним. Той е по-силен, когато става въпрос за внимание, размисъл, преценка и разсъждение. Но заедно с него съществува и една друга система, импулсивна и могъща, понякога дори нелогична — емоционалният ум, който често си остава пълна мистерия за нас.
Най-интересното е, че тези две почти противоположни страни на нашия ум работят в пълен синхрон и именно затова е толкова трудно да се опознае същността им. Това, което е установено, е, че в повечето случай рационалният ум контролира емоционалния, тъй като емоциите подават информация на операциите на рационалния ум, а той на свой ред разглежда подробно, а понякога и напълно възпира емоционалния напор.
Всичко това отприщва множество въпроси, които и до днес не могат да бъдат разгадани. Единственото, което със сигурност е установено, че рационалният мозък се е развил от емоционалния, тъй като в началото мозъкът е приемал информация за заобикалящия свят единствено чрез сетивата, т.е. това, което изпитва.
Как обаче рационалният се е развил толкова много, че да достигне момента, в който да контролира своя създател все още си остава мистерия. А вие замисляли ли сте се кои от вашите решения са дело на рационалния и кои на емоционалния ви мозък?