Акнето е проблем на повечето тийнейджъри, но малко се говори за него с термини и медицински език, а това е ключът към правилната борба с него.
Акнето е мултифакторно заболяване, като визуалната му изява може да варира от леки пъпки до тежко системно засягане с такива. Среща се при всички възрастови групи, но най-често се проявява при подрастващите, в пубертета. Заболяването има голямо икономическо и психосоциално значение, защото нерядко води до самоизолация на засегнатите.
А те не са никак малко - 85% от хората във възрастта между 12 и 24 години развиват някаква форма и степен на акне. При 12% от жените и 3% от мъжете прояви на болестта могат да се наблюдават и до 44годишна възраст. За развитието на акне играят роля вътрешни и външни фактори, но водещо значение има генетичното предразположение.
Размерът на мастните жлези, тяхната последваща активност и чувствителността на рецепторите за действието на мъжките хормони са генетично определени и имат съществено значение за развитието на заболяването. След първите 6 месеца от живота, когато себумната продукция е относително висока, тя намалява и остава стабилна през детството. По време на пубертета обаче отново драматично нараства. Клиничната картина при акнето е доста разнообразна и зависи от тежестта на заболяването.
Най-често се използва тристепенната скала:
Лека форма на акне: наличие на комедони (разширени космени фоликули, изпълнени с кератин, бактерии и себум) и малко на брой папули (пъпки) и пустули (гнойни пъпки).
Средно тежко акне: наличие на комедони, инфламирани (възпалени) папули и пустули в значително количество.
Нодулокистично акне: наличие на комедони, възпалени лезии и големи възли с диаметър над 5 mm, често са налице и белези.
Акнеични лезии (увреждания) могат да се развият като страничен ефект от редица медикаменти като: анаболни стероиди, кортико стероиди, изониазид, фенобарбитал, витамини от група В, йодни и бромни съединения и много други. Затова вашия дерматолог винаги трябва да бъде информиран какви медикаменти приемате.
Ранната терапия на заболяването е от съществено значение за превенция на усложненията като цикатрикси (белези), поствъзпалителни хиперпигментации (тъмни петна) и персистиращи еритеми (тежки зачервявания). Обикновено пигментните промени преминават спонтанно в рамките на месеци, рядко остават перманентни, завинаги.
Точковидните или възлестите хипертрофични белези остават обикновено след преминаването на възлестите или кистични лезии. Лечението зависи от формата и тежестта на акнето и продължава до 6 месеца, а в някои случаи и повече. При леките форми е възможна само локална терапия (мазила и мехлеми), докато тежките форми изискват задължително системно лечение - прием на медикаменти, което се комбинира и с локални средства.