Оказва се, че в някои случаи паренето, зачервяването и болезнеността по време и след секс, които някои жени изпитват, не се дължат на половопреносимо заболяване, а на рядък тип алергия – алергия към семенна плазма. Реакцията е открита преди около 20 години у жени, тепърва започнали полов живот. След изключване на инфекциозни причинители като причина за симптоматиката и усилена лабораторна работа, американски учени установяват, че влагалищната лигавица на тези жени секретира антитела, насочени срещу протеините в еякулата.
По-нататъшни проучвания са разкрили интересни факти за това състояние. Първо, антителата се изработват срещу свободни протеини в спермата, самите сперматозоиди не носят тези протеини и, следователно, са неалергенни. Второ, повечето жени, които развиват това състояние, са алергични и към други белтъци, съдържащи се в храни или полени. Трето, антителата се изработват след различно продължителен период на излагане на еякулат. В някои случаи, това става още след първия контакт, а симптомите се изявяват след втория. По-често е тези реакции да се наблюдават няколко седмици след раждане или гинекологични манипулации. След появата им, те имат склонността да стават все по-тежки, потенциално животозастрашаващи, след всяко следващо излагане на антигените в еякулата.
Оказва се, че на практика състоянието не е рисков фактор за инфертилитет.
За разлика от локалната реакция, която се проявява само със симптоми в областта около гениталиите, генерализираната алергична реакция включва симптоми, които могат да обхванат цялото тяло. Това са сърбеж, обрив, затрудняване на дишането, стягане в гърдите, замайване и загуба на съзнание. Генерализираната реакция е много по-сериозна от медицинска гледна точка от локалната. Според учените, появата на генерализирана реакция се дължи на високо съдържание на съответните антитела в плазмата, докато локализираната реакция се развива, когато нивата им в кръвта са относително ниски.
До преди 15 години, единственото решение за тези жени е задължителното използване на презервативи. Днес са налични алтернативи, които позволяват водeнето на напълно нормален полов живот. Лечението се състои в серия инжекции на белтъци, изолирани от еякулата на партньора. Лечението отнема около 3 часа, през което време се развива имунологичен толеранс към тях. За поддържане на този толеранс е необходимо инжекциите да се поставят 2 – 3 пъти седмично.