Цитонамазката е метод, който изследва клетки от маточната шийка за абнормни промени. Разработен е от патолога Джордж Папаниколау през 1928 г. Благодарение на цитонамазката могат да се отчетат абнормни промени, които показват наличие на процеси, водещи към развитие на цервикален рак. Провеждането й редовно се приема за профилактична мярка срещу заболяването. Благодарение на нея е възможно навременно откриване на неблагоприятни процеси в тази част на женското тяло и поставяне на диагноза с последващо адекватно лечение. Ракът на маточната шийка и матката е един от най-често срещаните и се нарежда на второ място след рака на гърдата при българките; и на пето място в групата на онкологичните заболявания за българската популация въобще. (По данни на Националния раков регистър за 2010 г.)
Извършването на цитонамазката един – два пъти годишно влиза в задължителния набор от грижи за личното здраве на всяка жена.
За изследването се взимат повърхностни клетки от шийката на матката при гинекологичен преглед. С помощта на четчица специалистът обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал. Клетките, които са необходими за изследването се намират в участъка на сливане на плоския епител, характерен за външната повърхност на шийката на матката към влагалището и жлезистия епител, с който е покрит цервикалният канал. Наблюденията са, че от тази зона най-често възникват абнормните промени.
Клетъчните промени в тази част на женското тяло, водещи до рак, се дължат на инфекция с човешки папилома вирус (HPV) – връзка, която е напълно доказана. Не във всеки случай на инфектиране с HPV се развива рак . Това зависи и от въздействието на други фактори. Не може да се даде отговор при кого инфекцията ще се развие в тежко заболяване и при кого имунитетът ще надделее, поради което се налага редовно периодично проследяване за наличието на клетъчни изменения. Тъй като поначало инфекциите с щамове на човешкия папилома вирус, засягащи гениталиите, се наблюдават с висока честотата сред населението, за съжаление, в повечето случаи протичат безсимптомно, освен това предаването им не може да се предотврати напълно дори с използването на презерватив при сексуални контакти, провеждането на цитонамазката става още по-целесъобразно за превенция от заболяването.
Измененията в епитала на цервикса наспъпват бавно, години след инфектирането. Това дава възможност за "улавянето" на промените, много преди да са нанесени необратими поражения и се предприеме адекватно лечение срещу раково заболяване.
Взимането на цитонамазката е неболезнена и не скъпа процедура. Предприема се до 11 ден от първия на последния менструален цикъл, като е желателно през последните денонощия преди прегледа да не е извършвано полово сношение и не са употребявани вагинално средства за интимна хигиена (тампони, вагинален душ ) и други (лубриканти, средства за подобряване на локалния имунитет, лекарства и пр.)
Не винаги резултатът от цитонамазката може да се приема за напълно достоверен, тъй като са възможни фалшиво положителни и фалшиво отрицателни. Нито един скринингов метод не може да бъде перфектен по ред причини. Ето защо при колебания относно резултата и за потвърждаването му е препоръчително да се извърши поредна цитонамазка. Смята се, че при три цитонамазки през годината не се допуска пропуск в регистрирането на предракови клетки. От цитонамазката може да се установи и наличие на други промени – вследствие на инфекция и възпаление, което е отново в полза здравето на жената.
За оценка на събрания материал се използват две класификации. Едната по-масово употребявана у нас – на Папаниколау (РАР – І, ІІ, ІІІ, ІІІА, ІІІВ, ІV и V група), и на Бетезда, която се разпространява по-широко като по-нов стандарт след 2001 г.