Излишно е да казваме, че избелването на зъбите е станало много модерна козметична процедура. Снежно белите зъби вече са абсолютно задължителни за всеки, общуващ с голяма аудитория, да не говорим за медийни лица. Не само това, все повече „простосмъртни“ желаят да се сдобият с блестяща усмивка.
Популярността на процедурата донякъде се дължи и на широкото разпространение на факторите, „помрачаващи“ естествената белота на зъбите. Сред тях на първите места се нареждат тютюнопушенето, занемаряването на оралната хигиена и приема на напитки като чай, кафе и кола. Редица второстепенни фактори като флуорозата и някои лекарствени вещества също могат да имат известно значение. Така например, приемът на тетрациклини в ранна възраст може да увреди костите и трайно да оцвети зъбите, поради което е противопоказан при деца.
Съществуват техники както за професионално, така и за „домашно“ избелване. Във всички случаи се препоръчва консултация от стоматолог преди подлагането на каквито и да било процедури. При стоматологичния преглед трябва да се направи оценка на състоянието на зъбите и околозъбните тъкани, което дава насоки за избиране на най-подходящия подход.
Измерването на белотата на зъбите преди и след процедурата става по стандартни скали.
Съществуват голям брой търговски продукти за домашна употреба, предимно пасти за зъби, води за уста, дъвки и др.
Най-ефективните от тях прилагат окисляващ агент под различна форма и в различни концентрации. Окисляващият агент прониква през емайла на зъбите и избелва натрупаните в зъбите пигменти. По-високите концентрации по правило водят до по-висока ефективност. Използват се предимно продукти под формата на форми, покриващи зъбите с агента или писалки за нанасянето му. Ефективността и трайността на резултатите варират от продукт до продукт.
Сода бикарбонат също е показала известна ефективност, действайки най-вече като абразив. Създадени са и комерсиални продукти на основата на смес от ябълчна киселина и сода бикарбинат. Ефектите им се ограничават до почистване на пигментите в най-горните слоеве на зъбите, което е свързано с умерен, в най-добрия случай, ефект. Тъй като е абразив, прилагането на сода бикарбонат трябва да става внимателно, с мека четка за зъби и не повече от веднъж седмично, за да се даде достатъчно време на емайла да се възстанови след всяка процедура. В противен случай може да настъпи изтъняване на емайла и трайно увреждане на зъбите.
Професионалните методи са най-високо ефективните. Прилагат се от стоматолози и включват нанасянето на слой от специален гел върху зъбите. Най-често, той бива излаган на светлина от специален източник, която превръща карбамидния пероксид от гела във водороден пероксид, който окислява пигментите, натрупани в емайла на зъбите и ги избелва. Това не е безрискова процедура, тъй като окисляващият агент може да увреди емайла и устната лигавица. Редовното подлагане на такива процедури може сериозно да компрометира здравината и устойчивостта на емайла, поради което внимателното обсъждане на ползите и рисковете със стоматолога е абсолютно задължително.
Снимка: sxc.hu
По-малко значителен, но по-осезаем и неприятен ефект от процедурата, е дразненето на венците и увеличаването на чувствителността на зъбите, най-вече към топло и студено. Въпреки че това са бързопреходни състояния, саморазрешаващи се за няколко дни, хора с чувствителни или отдръпнати от зъбите венци, трябва да съобщят за венечните си проблеми на стоматолога, преди процедурата. Той преценява кой метод на избелване е уместен в този случай.
Трябва да се има предвид, че избелването повлиява цвета на естествените зъби, но не и на коронките от порцелан, фотополимери и др.
По правило, процедурата е противопоказана при юноши под 16 години, бременни и кърмачки.
В крайна сметка, решението се свежда до внимателно претегляне на плюсовете и минусите, преценка на това колко желаем да имаме перфектна усмивка и какво и колко сме готови да изтърпим за това.