Обрязването представлява отстраняване на препуциума – кожичката, която покрива главата на мъжкия полов орган. Обикновено се прави няколко дни след раждането на момченцето, въпреки че често родителите изчакват детето да порасне и тогава го подлагат на тази операция.
Евреите и мюсюлманите обрязват момчетата по религиозни причини. В някои култури това се прави по време на пубертета, като по този начин се отбелязва един много важен момент – преминаване на момчето към зряла възраст.
Повечето хора са на мнение, че обрязването помага за по-добрата хигиена. Всъщност дори едно момче да не е обрязано, то може да поддържа половия си орган чист с редовно миене. Преди време се говореше, че половинките на обрязани мъже са по-застрашени от развитие на рак на маточната шийка, но в последствие се установи, че това не е вярно. Но за сметка на това необрязаните момчета са предразположени към развитие на инфекции на пикочните пътища, при обрязаните процентът е значително по-нисък.
Като цяло обрязването е безопасно, но е болезнено.
Освен при мъжете, обрязване съществува и при жените. Женското обрязване всъщност е всяка процедура, която е свързана с частично или цялостно премахване на външните женски полови органи.
Има 3 вида женско обрязване:
модифицирана суна – при нея частично или цялостно се отстранява клиторът и тъканите около него.
клитордектомия – при тази процедура се премахва част от клитора или целият, както и частично или цялостно се отстраняват срамните устни. Тази операция е тежка и оставя белег, който покрива вагиналния отвор.
инфибулация – при това обрязване се премахва клиторът и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Това, което е останало от външните срамни устни се зашива с котешко черво. Останалата кожа се остава да срасне. В раната се поставя мъничка тръба, за да има отвор през който да се уринира и да изтича кръвта от менструацията.