Непрекъснато слушаме напоследък за хранителните разстройства. Какво, всъщност, представляват те?
Хранителните разстройства са психични заболявания. Те се срещат най-вече в развитите държави. А през последните години те много зачестяват и в България. Хранителните разстройства са два основни вида: анорексия и булимия.
Анорексията се характеризира със значително намаление на телесното тегло, чрез волево подлагане на диета и гладуване. Най-често са засегнати момичета в края на пубертета, но заболяването може да се прояви и при зрели жени, както и при момчета.
Анорексиците смятат, че са дебели, дори когато тежат под 40 кг. В повечето случаи това са интелигентни и амбициозни момичета, които се стремят към перфекционизъм. Те си поставят много високи стандарти и смятат, че винаги трябва да се доказват пред останалите.
Различни фактори, като например, забележка за теглото от важен за заболелия човек, могат да отключат заболяването. В началото то остава незабелязано от околните, защото гладуването умело се прикрива. Анорексиците постепенно изхвърлят все повече храни от менюто, изучават обстойно количеството на калориите в тях и разделят порциите на изключително малки хапки. Редовно се подлагат на дълги и изтощителни упражнения.
Видимото отслабване, умората, мускулната слабост, сухата кожа, падащата коса, нередовната или липсваща менструация при момичетата, са симптоми на болестта, а основната психическа проява е нарушената, нереална представа за собственото тяло. При напреднало и нелекувано състояние, има сериозна опасност за живота на болния.
При лечението на заболяването има два аспекта. Единият е чисто физическият - пациентът трябва да се захрани. Това става чрез животоспасяващи интравенозни вливания в крайния стадий на болестта и чрез поддържане на здравословно хранене впоследствие.
Другият много важен аспект на лечението е психологическата терапия, която трябва да се извършва от психиатър.
Булимията, другото хранително разстройство, се характеризира с повтарящи се цикли от пристъпно преяждане, следвано от самопредизвикано повръщане или приемане на слабителни за очистване на организма от нежеланите калории. Пристъпното преяждане е различно при различните хора - при някои то е 1000 калории, а при други стига и до 10 000.
Характерни симптоми на заболяването са преяждане, повръщане, спадане и покачване на теглото, болки в гърлото, киселини, стоматологични проблеми.
Булимиците обикновено са самотни хора, които нямат вяра в себе си и винаги чакат одобрението на другите. Те прикриват чувствата си и храната остава единственият им източник на удоволствие. Тези хора често изпадат в депресии. За разлика от анорексиците, тези болни осъзнават проблема си и са по-склонни да търсят помощ. Лечението трябва да се провежда от психиатър.
Възможно е двете хранителни разстройства да се комбинират при един и същ човек. Те най-често се появяват последователно - в началото е анорексията, която преминава в булимия.
Хранителните разстройства са сериозни психични заболявания, които могат да доведат до сериозни последици за здравето и живота. Тяхното навременно откриване и правилното лечение от психиатри е много важно.
Автор: Тони
Хранителните разстройства са психични заболявания. Те се срещат най-вече в развитите държави. А през последните години те много зачестяват и в България. Хранителните разстройства са два основни вида: анорексия и булимия.
Анорексията се характеризира със значително намаление на телесното тегло, чрез волево подлагане на диета и гладуване. Най-често са засегнати момичета в края на пубертета, но заболяването може да се прояви и при зрели жени, както и при момчета.
Анорексиците смятат, че са дебели, дори когато тежат под 40 кг. В повечето случаи това са интелигентни и амбициозни момичета, които се стремят към перфекционизъм. Те си поставят много високи стандарти и смятат, че винаги трябва да се доказват пред останалите.
Различни фактори, като например, забележка за теглото от важен за заболелия човек, могат да отключат заболяването. В началото то остава незабелязано от околните, защото гладуването умело се прикрива. Анорексиците постепенно изхвърлят все повече храни от менюто, изучават обстойно количеството на калориите в тях и разделят порциите на изключително малки хапки. Редовно се подлагат на дълги и изтощителни упражнения.
Видимото отслабване, умората, мускулната слабост, сухата кожа, падащата коса, нередовната или липсваща менструация при момичетата, са симптоми на болестта, а основната психическа проява е нарушената, нереална представа за собственото тяло. При напреднало и нелекувано състояние, има сериозна опасност за живота на болния.
При лечението на заболяването има два аспекта. Единият е чисто физическият - пациентът трябва да се захрани. Това става чрез животоспасяващи интравенозни вливания в крайния стадий на болестта и чрез поддържане на здравословно хранене впоследствие.
Другият много важен аспект на лечението е психологическата терапия, която трябва да се извършва от психиатър.
Булимията, другото хранително разстройство, се характеризира с повтарящи се цикли от пристъпно преяждане, следвано от самопредизвикано повръщане или приемане на слабителни за очистване на организма от нежеланите калории. Пристъпното преяждане е различно при различните хора - при някои то е 1000 калории, а при други стига и до 10 000.
Характерни симптоми на заболяването са преяждане, повръщане, спадане и покачване на теглото, болки в гърлото, киселини, стоматологични проблеми.
Булимиците обикновено са самотни хора, които нямат вяра в себе си и винаги чакат одобрението на другите. Те прикриват чувствата си и храната остава единственият им източник на удоволствие. Тези хора често изпадат в депресии. За разлика от анорексиците, тези болни осъзнават проблема си и са по-склонни да търсят помощ. Лечението трябва да се провежда от психиатър.
Възможно е двете хранителни разстройства да се комбинират при един и същ човек. Те най-често се появяват последователно - в началото е анорексията, която преминава в булимия.
Хранителните разстройства са сериозни психични заболявания, които могат да доведат до сериозни последици за здравето и живота. Тяхното навременно откриване и правилното лечение от психиатри е много важно.