Според някои хора, дрогата е успокояващо средство, което те кара да забравиш проблемите си. За съжаление, обаче, тя те кара в същото време да забравиш и отговорностите си, както и хората, които обичаш, дори и себе си...
Човек не може да стане зависим от една доза, но тя никога не остава единствена. Зависимостта се определя от много фактори - средата, семейството, биологични и психологични. У нас хората, зависими от алкохол или наркотици, са разглеждани като пропаднали и деградирали типове, които имат порок и ние не трябва да се занимаваме с тях. Обществото ни се опитва да се дистанцира от зависимите, което пречи да се създават адекватни услуги за тях. Дори в институциите има хора с разбирането, че зависимият е станал такъв по свое желание. И ако реши, може да спре, когато си поиска.
А всъщност пристрастяването към дрогата е болестно състояние, което се изразява в загуба на контрол върху употребата на упойващи вещества. Тревожната статистика показва, че броят на зависимите непрекъснато расте, а възрастовата граница пада. Какво точно прави държавата за тях, никой не знае, а ако прави нещо - то явно е много тайно.
Днес много хора мислят, че зависимите са проблем само на конкретно семейство. Малко хора обаче си дават сметка, че от това никой не е застрахован. У нас няма адекватни методи за превенция, ползват се стари и неефективни - листовки, брошури и концерти. Напоследък се използва силиконова кукла, представляваща изпаднал наркоман, която би трябвало да стряска децата в училище.
Превенцията е много скъпо нещо, тя е свързана с политиката на държавата. Би трябвало да има дългосрочни програми, да се работи съвместно с родители, учители и деца. Обществото трябва да следи за рисково поведение при децата и да се намеси, докато е време. Много важни са отношенията деца-родители, както и връзката училище-родители, която в момента напълно липсва.
Автор: Тони
Човек не може да стане зависим от една доза, но тя никога не остава единствена. Зависимостта се определя от много фактори - средата, семейството, биологични и психологични. У нас хората, зависими от алкохол или наркотици, са разглеждани като пропаднали и деградирали типове, които имат порок и ние не трябва да се занимаваме с тях. Обществото ни се опитва да се дистанцира от зависимите, което пречи да се създават адекватни услуги за тях. Дори в институциите има хора с разбирането, че зависимият е станал такъв по свое желание. И ако реши, може да спре, когато си поиска.
А всъщност пристрастяването към дрогата е болестно състояние, което се изразява в загуба на контрол върху употребата на упойващи вещества. Тревожната статистика показва, че броят на зависимите непрекъснато расте, а възрастовата граница пада. Какво точно прави държавата за тях, никой не знае, а ако прави нещо - то явно е много тайно.
Днес много хора мислят, че зависимите са проблем само на конкретно семейство. Малко хора обаче си дават сметка, че от това никой не е застрахован. У нас няма адекватни методи за превенция, ползват се стари и неефективни - листовки, брошури и концерти. Напоследък се използва силиконова кукла, представляваща изпаднал наркоман, която би трябвало да стряска децата в училище.
Превенцията е много скъпо нещо, тя е свързана с политиката на държавата. Би трябвало да има дългосрочни програми, да се работи съвместно с родители, учители и деца. Обществото трябва да следи за рисково поведение при децата и да се намеси, докато е време. Много важни са отношенията деца-родители, както и връзката училище-родители, която в момента напълно липсва.