Истерията е душевно състояние, отличаващо се с липса на контрол върху изразяването на емоции. Емоциите най-често са отрицателни, а действията, които пораждат, целят привличане на внимание.
Как се проявява?
Истерията се изразява в гневни и разярени реакции, неспокойствие, безсъние, изтръпване и схващане на крайниците, вид задушаване, познато като “камък в гърлото”, прояви на отчаяност – плач, викове, заплаха със самоубийство . Общо взето на всички са ни познати истеричните проявления. Виждали сме ги или сме ги изпитвали. Те са загуба на контрол, поради бясна нужда от внимание на всяка цена. Поводът може да е най-малкият проблем, но човек с истерични наклонности го раздува в мислите си до глобални размери и тогава идва пристъпът. Истерикът лесно се “навива”, не може да понесе несгоди и препятствия със спокойствие.
Истериците не могат ясно и точно да изявават желанията и мислите си, противоречат си, имат променливо настроение, лесно минават от сълзи към смях, стремят се да изпъкнат в обществото. Лесно съкрушими са. Имат зависимост от вниманието на околните, затова са се научили да бъдат добри манипулатори. Преувеличават всяко свое страдание, обвързват хората, изстискват от тях положителното и си го присвояват. Точно затова лесно се обвързват, просто имат нужда от това някой до тях да им угажда. Роднините и приятелите правят тъкмо това – опитват се да бъдат загрижени, а така само подклаждат повече истерика да ги манипулира със сцените си.
Като споменавам сцени, истериците са големи актьори. Повечето творчески личности имат склонност към истерии. Старите медици наричали това нервно разстройство маймуна, имитираща други болести, защото страдащите от това, неминуемо си самовнушават други болести, пак с цел внимание. Психосоматиката е толкова силна, че истерията може да доведе до реална физическа опасност.
Болната нужда от внимание, която е основа на истерията, е характерна черта за неориентирани в самооценката си хора – надменните или тези с ниско самочувствие, като при последните зависимостта от обвързване се изявява и в чувството за ревност. Отново в тази връзка, болестта се проявява само пред публика. Състоянията, в които се пресъздава играещият жертва, не са истински, освен ако реално не съществува болест. Като цяло проблемите се решават, когато публиката си тръгне и падне завесата. Проблемът не трябва да се подценява. Истерията в комбинация с други болести или алкохол довежда до сериозни истерични припадъци.
Как да се отнесем към хора с истерични проявления?
Това, че някой друг е истерясал, не означава, че и ние трябва да истерясаме покрай него, колкото и да е трудно в особено тегави ситуации. Важно е да бъдем спокойни, балансирани и добри в отношението си към другия. Потърсете заедно причините за реакцията и проявете разбиране. Пълното игнориране на проблемите на истерика не са желателни, защото могат да го наранят. От друга страна тъкмо по-малкото внимание може да доведе до по-бързо преодоляване на кризата. Чувството за хумор в прилични дози също действа. Човекът ще се освести, когато види, че състоянието му не предизвиква тревога.
Най-доброто преодоляване на невроза е, разбира се, при специалист. Лекар с опит в тази насока би могъл да помогне да страдащия да постигне максималното ниво на владеене на емоциите си при ситуации, които натискат бутона му за истерия. Обаче не всеки, особено толкова лабилен човек, е в състояние да бъде така критичен към себе си, че да признае проблема си. Тъкмо това е и основната трудност не само при този, но и при редица други психически и житейски проблеми – осъзнаването на проблема е първата крачка към преодоляването му.
Какво да правя за себе си, за да се отделя от състоянието на истерия?
Ако сте творческа личност, дайте си време да обърнете внимание на границата между това, което създавате в творчеството си и това, което правите с живота си. Не ги смесвайте, продуктът на творчеството е абстрактен символ на емоция, това не означава да я изигравате и обрисувате в ежедневните си прояви.
Абстрахирайте се от негативното. Не се занимавайте с екстремни неща. Избягвайте контакта с хора, с които не намирате разбирателство.
Фокусирайте се върху положителното. Грижете се за себе си и си отделяйте повече внимание. Разнообразните преживявания, пътешествия, покупки, подаръци за себе си, спорт и хобита са чудесен начин да се опознавате и затвърждавате себе си в себеоценката и самочувствието си.
Звучи сурово, но се отделяйте от хората, към които сте зависими. Те са основна част от спектакъла на истерия, който разигравате в критични ситуации. Те са и хората, които се опитват да помогнат като се оставят да ги манипулирате съзнателно или не, но проблемът с поведението ви може да се реши само от вас-самите. В това число не влизат домашните любимци, тях си ги дръжте под ръка… : )
Следващият път, когато усетите засилващото се вълнение и кипеж в себе си или някой друг, спомнете си, че това може да е истеричен пристъп и запазете спокойствие. Наблюдавайте какво се случва и не потискайте емоциите – просто не ги изсипвайте като кофа с боклук в краката на околните.
Автор: Александър Ненов
Как се проявява?
Истерията се изразява в гневни и разярени реакции, неспокойствие, безсъние, изтръпване и схващане на крайниците, вид задушаване, познато като “камък в гърлото”, прояви на отчаяност – плач, викове, заплаха със самоубийство . Общо взето на всички са ни познати истеричните проявления. Виждали сме ги или сме ги изпитвали. Те са загуба на контрол, поради бясна нужда от внимание на всяка цена. Поводът може да е най-малкият проблем, но човек с истерични наклонности го раздува в мислите си до глобални размери и тогава идва пристъпът. Истерикът лесно се “навива”, не може да понесе несгоди и препятствия със спокойствие.
Истериците не могат ясно и точно да изявават желанията и мислите си, противоречат си, имат променливо настроение, лесно минават от сълзи към смях, стремят се да изпъкнат в обществото. Лесно съкрушими са. Имат зависимост от вниманието на околните, затова са се научили да бъдат добри манипулатори. Преувеличават всяко свое страдание, обвързват хората, изстискват от тях положителното и си го присвояват. Точно затова лесно се обвързват, просто имат нужда от това някой до тях да им угажда. Роднините и приятелите правят тъкмо това – опитват се да бъдат загрижени, а така само подклаждат повече истерика да ги манипулира със сцените си.
Като споменавам сцени, истериците са големи актьори. Повечето творчески личности имат склонност към истерии. Старите медици наричали това нервно разстройство маймуна, имитираща други болести, защото страдащите от това, неминуемо си самовнушават други болести, пак с цел внимание. Психосоматиката е толкова силна, че истерията може да доведе до реална физическа опасност.
Болната нужда от внимание, която е основа на истерията, е характерна черта за неориентирани в самооценката си хора – надменните или тези с ниско самочувствие, като при последните зависимостта от обвързване се изявява и в чувството за ревност. Отново в тази връзка, болестта се проявява само пред публика. Състоянията, в които се пресъздава играещият жертва, не са истински, освен ако реално не съществува болест. Като цяло проблемите се решават, когато публиката си тръгне и падне завесата. Проблемът не трябва да се подценява. Истерията в комбинация с други болести или алкохол довежда до сериозни истерични припадъци.
Как да се отнесем към хора с истерични проявления?
Това, че някой друг е истерясал, не означава, че и ние трябва да истерясаме покрай него, колкото и да е трудно в особено тегави ситуации. Важно е да бъдем спокойни, балансирани и добри в отношението си към другия. Потърсете заедно причините за реакцията и проявете разбиране. Пълното игнориране на проблемите на истерика не са желателни, защото могат да го наранят. От друга страна тъкмо по-малкото внимание може да доведе до по-бързо преодоляване на кризата. Чувството за хумор в прилични дози също действа. Човекът ще се освести, когато види, че състоянието му не предизвиква тревога.
Най-доброто преодоляване на невроза е, разбира се, при специалист. Лекар с опит в тази насока би могъл да помогне да страдащия да постигне максималното ниво на владеене на емоциите си при ситуации, които натискат бутона му за истерия. Обаче не всеки, особено толкова лабилен човек, е в състояние да бъде така критичен към себе си, че да признае проблема си. Тъкмо това е и основната трудност не само при този, но и при редица други психически и житейски проблеми – осъзнаването на проблема е първата крачка към преодоляването му.
Какво да правя за себе си, за да се отделя от състоянието на истерия?
Ако сте творческа личност, дайте си време да обърнете внимание на границата между това, което създавате в творчеството си и това, което правите с живота си. Не ги смесвайте, продуктът на творчеството е абстрактен символ на емоция, това не означава да я изигравате и обрисувате в ежедневните си прояви.
Абстрахирайте се от негативното. Не се занимавайте с екстремни неща. Избягвайте контакта с хора, с които не намирате разбирателство.
Фокусирайте се върху положителното. Грижете се за себе си и си отделяйте повече внимание. Разнообразните преживявания, пътешествия, покупки, подаръци за себе си, спорт и хобита са чудесен начин да се опознавате и затвърждавате себе си в себеоценката и самочувствието си.
Звучи сурово, но се отделяйте от хората, към които сте зависими. Те са основна част от спектакъла на истерия, който разигравате в критични ситуации. Те са и хората, които се опитват да помогнат като се оставят да ги манипулирате съзнателно или не, но проблемът с поведението ви може да се реши само от вас-самите. В това число не влизат домашните любимци, тях си ги дръжте под ръка… : )
Следващият път, когато усетите засилващото се вълнение и кипеж в себе си или някой друг, спомнете си, че това може да е истеричен пристъп и запазете спокойствие. Наблюдавайте какво се случва и не потискайте емоциите – просто не ги изсипвайте като кофа с боклук в краката на околните.