Имаше време, когато трансплантацията на сърце беше нещо, което светът очакваше със затаен дъх. Хирурзите не бързаха, защото част от обществото смяташе тази операция за противоестествена,  на границата между телесното и духовното.

Но докато траят всички тези колебания и терзания, кардиологът професор Кристиан Барнард от Университета в Кейптаун решава да действа.  Барнард е много амбициозен, той поема рискове и не одобрява рутинното в професията си. Много от колегите му дори го смятат за арогантен и самонадеян.

На 2 декември 1967 година вечерта, в болницата ,където работи професорът, докарват млада жена, прегазена от кола. Лекарите се борят за живота й няколко часа, но не успяват да я спасят.  

Тогава професор Барнард взима съгласие от бащата на пациентката  и трансплантира  сърцето   й на Луис Вашкански.  54-годишният мъж   е преживял три инсулта и има тежко сърдечно заболяване.

Операцията започва рано сутринта на 3 декември и професор Барнард разчита на екип от 30 души. След 9 часа, първата  в света трансплантация на сърце приключва успешно. Вашкански обаче живее само 18 дни - смъртта му настъпва вследствие на пневмония.

Новината обикаля света  мълниеносно  и дава на човечеството още една надежда.  Малко по-късно, професорът прави още една трансплантация - този път пациентът живее 19 месеца. Постепенно и в други страни се осмеляват да правят тези операции и само за 1968 година са направени 24 трансплантации.

Професор Кристиан  Барнард умира на 2 септември 2001 година, но  днес  кардиолози от цял свят  правят успешни  трансплантации  на сърце, използвайки неговия опит. .
Автор: Албена Иванова