Връх в медицината

Имаше време, когато трансплантацията на сърце беше нещо, което светът очакваше със затаен дъх. Хирурзите не бързаха, защото част от обществото смяташе тази операция за противоестествена, на границата между телесното и духовното. Но док

2010-08-26 15:24:34

Имаше време, когато трансплантацията на сърце беше нещо, което светът очакваше със затаен дъх. Хирурзите не бързаха, защото част от обществото смяташе тази операция за противоестествена, на границата между телесното и духовното.

Но докато траят всички тези колебания и терзания, кардиологът професор Кристиан Барнард от Университета в Кейптаун решава да действа. Барнард е много амбициозен, той поема рискове и не одобрява рутинното в професията си. Много от колегите му дори го смятат за арогантен и самонадеян.

На 2 декември 1967 година вечерта, в болницата ,където работи професорът, докарват млада жена, прегазена от кола. Лекарите се борят за живота й няколко часа, но не успяват да я спасят.

Тогава професор Барнард взима съгласие от бащата на пациентката и трансплантира сърцето й на Луис Вашкански. 54-годишният мъж е преживял три инсулта и има тежко сърдечно заболяване.

Операцията започва рано сутринта на 3 декември и професор Барнард разчита на екип от 30 души. След 9 часа, първата в света трансплантация на сърце приключва успешно. Вашкански обаче живее само 18 дни - смъртта му настъпва вследствие на пневмония.

Новината обикаля света мълниеносно и дава на човечеството още една надежда. Малко по-късно, професорът прави още една трансплантация - този път пациентът живее 19 месеца. Постепенно и в други страни се осмеляват да правят тези операции и само за 1968 година са направени 24 трансплантации.

Професор Кристиан Барнард умира на 2 септември 2001 година, но днес кардиолози от цял свят правят успешни трансплантации на сърце, използвайки неговия опит. . Автор: Албена Иванова