Може и да ви се стори чудно, но най-големият стрес  за всеки човек не е раздялата с любимия човек, нито смъртта на родителите, нито служебните неприятности. Най-голям стрес изпитваме в момента на нашето раждане.

Два месеца преди това, плодът започва да се подготвя като натрупва вещества, които са му необходими за неговото оцеляване в този най-труден момент. Едното от тях е гликоген - въглехидрат, източник на енергия, особено необходим в екстрени натоварвания. Друг  важен енергиен генератор са един вид масти, които се използват само веднъж - при раждането. Преди самото раждане рязко се повишава и нивото на хормоните, които спомагат да стартира дишането и да  се изсушат белите дробове, които са запълнени с течност от утробата на майката.

Всичко, което е натрупано по време на бременността се изразходва при усилието бебето да излезе навън. Ако раждането  е тежко, само за 5 минути  могат да се  изразходват 80 процента от натрупания гликоген.

Още по-голям стрес очаква бебето след като излезе - ярка светлина след пълна тъмнина, оглушителен шум след приглушените звуци в корема на майката, преодоляване  на силното земно притегляне, студ след 37,5-те градуса в корема, пляскане, щипане....

В първия  си миг  бебето поглъща толкова въздух, колкото никога  няма да му позволят нито теглото, нито обемът на белите дробове.  Пулсът му е 180-220 удара в минута при норма за новородено 120.

След като сме  били достатъчно силни и сме преживели всичко това при появата си, не трябва да се даваме и на всичко останало, което ни очаква. Ако не успеем, ни чакат само болести, защото учените са единодушни, че  хроничният стрес  е причина за почти 90 процента от   здравните ни проблеми.   Той води до появата на Алцхаймер, смята се, че отключва захарния диабет. От стреса се повишава кръвното налягане, а това  създава риск от инсулт. Психологичният стрес води до съкращаване на живота на имунните клетки, а това води до преждевременно остаряване.

В Япония дори се продава уред, с който да се измерва нивото на стреса. При него се използва слюнка и се проверява нивото на амилаза в нея. При емоционално или физическо напрежение съдържанието на този фермент се повишава, което се отчита от уреда.

Има най-различни съвети как да се справим със стреса. В САЩ даже съществува обществено движение “Да опростим живота си”.

Хората реагират по различен начин на стреса  - едни започват да се тъпчат, други посягат към чашката, трети забравят за всякаква храна....Напразно, храната е отлично средство срещу стрес. Наблегнете на витамините от група В, защото е доказано, че недостигът на тези витамини води до депресии и нервни разстройства. Наблегнете на млечните продукти, яйцата, тъмнозелените  зеленчуци, ядките, бананите и бирената мая. Откажете се от мазната храна.

Не забравяйте   и калция - той е най-доброто природно успокоително средство. Калцият  играе важна роля в регулацията на съкращаването   и отпускането на всички мускули, включително сърдечния.

Менюто не трябва да изключва и въглехидратите - ориз, картофи, паста, хляб.. Най-добре е те да се приемат вечер, защото успокояват  и помагат на организма да  изработи серотонин - хормона на щастието.  Пийте повече вода и сокове и яжте много плодове.

Много важно също е редовното релаксиране. Постоянният стрес измъчва мозъка. Той се счита за рисков фактор за възникването на инсулт и деменция. Затова разтоварвайте ежедневието си винаги, когато можете. 
Автор: Албена Иванова