По данни на фондация "Природа и здраве за България" и Конфедерация "Защита за здравето" , 150 000 млади българи са жертва на хранителни разстройства. Открита е вече гореща телефонна линия за помощ - 0700 112 08. Неправителствените организации настояват и за откривне на спелизирана болница за пациенти с анорексия и булимия.
Според лекарите, болните се обръщат към тях едва в крайните фази за заболяванията, когато вече житвотът им е застрашен. У нас липсват и специалисти по хранителни рарзстройства.
Един процент от жените в света страдат от анорексия, а при булимията процентите са между 1 и 3. Мъжете боледуват от хранителни разстройства 10 пъти по-рядко. Смъртността при тези заболявания е 20 процента и е по-висок, отколкото при наркозависимите. Рисковата възраст е между 12 и 25 години при анорексията и между 17 и 25 години при булимията.
Ако детето ви е чувствително и тревожно, ако страда от това, че съучениците не го харесват, ако започне да страни от приятелите си и се затваря в себе си и вкъщи, ако педантично внимава с какво се храни, ако започне да се храни отделно от семейството...
Ако забележите подобни симптоми, бъдете сигурни, че не става дума за тийнейджърски капризи, а става въпрос за начало на психическо разстройство, което води до зависимост и което може да коства живота на вашето дете.
По света анорексията и булимията се считат за психични поведенчески реакции. И тъй като са психични заболявания се смята, че те трябва да се лекуват в психиатричните клиники. А това не е правилно, защото не може едно толкова чувствително дете да бъде в една стая с болни от други психични заболявания.
Макар да звучи като глезотия, анорексията е сериозно заболяване, което води до висока смртност. Тези хранителни разстройства, които се появяват у подрастващите, често продължават и в зряла възраст. Статистиката сочи, че заболеваемостта в последните години е нараснала 6 пъти. Тези данни са от Великобритания. За България няма точна статистика, но се смята, че анорексиците са между 150 и 200 хиляди. Специалистите смятат, че това е само върхът на айсберга, тъй като много малко семейства си дават сметка, че имат този проблем.
В нашата страна думата психотерапевт звучи плашещо и хората не са склонни да приемат, че имат нужда от лечение при такъв специалист. Анорексията е част от голямо психическо разстройство, защото личнотта е тази, която страда. Затова в лечението е необходимо участието на психотерапевт още от най-ранния й стадии, а не в момента когато се правят животоспасяващи вливания.
Изключително важно е участието на семейството, тъй като то стои в основата на заболяването. В повечето случаи става дума за дете на властни амбициозни майки, отделяли много внимание на собсвената си каиера. За да задоволи амбициите на родителите си, детето постоянно се е мъчило да ходи на пиано, английски, да бъде отличен ученик, като по този начин е смятало, че ще спечели одобрението на родителите си.
Родителите смятат, че обичат децата си, но им го казват много рядко, ако въобще им го каават, а изискванията им са все по-големи и по-големи. Явно уменията да покажат любовта си са много изкривени в тяхната собствена представа. Тези деца са смятани за глезени и лигави, а всъщност те са изключително чувствителни и раними, диетите не отключват болестта, а са резултат от нея. Всичко започва в семейството.
Информационната кампания трябва да накара обществото да прозре същината на проблема, както е във всички развити страни.
Най-после държавата е готова да протегне ръка на болните от анорексия. Предстои сформиране на комисия към здравното министерсрво, която ще разработи национална програма за лечение на хранителните разстройства. А следващата стъпка е създаване на специализирана болница и на дневни центрове за долекуване.
Автор: Албена Иванова
Според лекарите, болните се обръщат към тях едва в крайните фази за заболяванията, когато вече житвотът им е застрашен. У нас липсват и специалисти по хранителни рарзстройства.
Един процент от жените в света страдат от анорексия, а при булимията процентите са между 1 и 3. Мъжете боледуват от хранителни разстройства 10 пъти по-рядко. Смъртността при тези заболявания е 20 процента и е по-висок, отколкото при наркозависимите. Рисковата възраст е между 12 и 25 години при анорексията и между 17 и 25 години при булимията.
Ако детето ви е чувствително и тревожно, ако страда от това, че съучениците не го харесват, ако започне да страни от приятелите си и се затваря в себе си и вкъщи, ако педантично внимава с какво се храни, ако започне да се храни отделно от семейството...
Ако забележите подобни симптоми, бъдете сигурни, че не става дума за тийнейджърски капризи, а става въпрос за начало на психическо разстройство, което води до зависимост и което може да коства живота на вашето дете.
По света анорексията и булимията се считат за психични поведенчески реакции. И тъй като са психични заболявания се смята, че те трябва да се лекуват в психиатричните клиники. А това не е правилно, защото не може едно толкова чувствително дете да бъде в една стая с болни от други психични заболявания.
Макар да звучи като глезотия, анорексията е сериозно заболяване, което води до висока смртност. Тези хранителни разстройства, които се появяват у подрастващите, често продължават и в зряла възраст. Статистиката сочи, че заболеваемостта в последните години е нараснала 6 пъти. Тези данни са от Великобритания. За България няма точна статистика, но се смята, че анорексиците са между 150 и 200 хиляди. Специалистите смятат, че това е само върхът на айсберга, тъй като много малко семейства си дават сметка, че имат този проблем.
В нашата страна думата психотерапевт звучи плашещо и хората не са склонни да приемат, че имат нужда от лечение при такъв специалист. Анорексията е част от голямо психическо разстройство, защото личнотта е тази, която страда. Затова в лечението е необходимо участието на психотерапевт още от най-ранния й стадии, а не в момента когато се правят животоспасяващи вливания.
Изключително важно е участието на семейството, тъй като то стои в основата на заболяването. В повечето случаи става дума за дете на властни амбициозни майки, отделяли много внимание на собсвената си каиера. За да задоволи амбициите на родителите си, детето постоянно се е мъчило да ходи на пиано, английски, да бъде отличен ученик, като по този начин е смятало, че ще спечели одобрението на родителите си.
Родителите смятат, че обичат децата си, но им го казват много рядко, ако въобще им го каават, а изискванията им са все по-големи и по-големи. Явно уменията да покажат любовта си са много изкривени в тяхната собствена представа. Тези деца са смятани за глезени и лигави, а всъщност те са изключително чувствителни и раними, диетите не отключват болестта, а са резултат от нея. Всичко започва в семейството.
Информационната кампания трябва да накара обществото да прозре същината на проблема, както е във всички развити страни.
Най-после държавата е готова да протегне ръка на болните от анорексия. Предстои сформиране на комисия към здравното министерсрво, която ще разработи национална програма за лечение на хранителните разстройства. А следващата стъпка е създаване на специализирана болница и на дневни центрове за долекуване.