През 16-ти век тютюнът е пренесен в Европа от Южна Америка. Употребата му тогава била считана за слабост, безхарактерност и грях. Проучвания на това време обаче сочат, че тази "билка" била на почит в много градини. Приписвали на тютюна чудодейни качества, той успокоявал, допринасял за заздравяването на вътрешни рани. В аптеките тютюнът се продавал с рецепта, тъй като вече били известни упойващите му свойства. Катерина Медичи по лекарска препоръка го използвала против главоболие, а британската кралица Елизабет I била убеждавана от придворните, че е безвреден и дори я подтиквали да пуши. Според тогавашните схващания, тютюнът успокоявал мисълта и помагал при раждането на идеи. Църквата не приемала този моден каприз. Папа Урбан VIII през1624 година издал разпореждане да бъдат отлъчвани от църквата всички, които използват тютюн , защото той предизвиквал удоволстгвие, конкуриращо сексуалното. През 17-т век тютюнът станал символ да кратък живот, дори на смърт.
Холандският поет Петрус борел порока със стихове, а корицата на книгата му за вредата от тютюна била илюстрирана с човешки череп, захапал запалена лула между зъбите. Пясъчен часовник показвал изтичането на времето на живота и идването на смъртта.
Смятат, че апогеят на пушенето и смъркането на тютюн в Европа е по времето на Тридесетгодишната война /1618-1648 г./. Забраните постепенно се смекчавали, пропорционално на постъпленията в хазните. В Холандия някои дори си позволявали да пушат в църквите.
Апогеят на пушенето обаче е в наше време. Пушат мъже, жени, деца, бременни, възрастни, болни. Родители редовно димят пред децата си. А когато от Световната здравна организация алармират какви са последствията за пушачите, всеки си мисли :"На мен няма да се случи". Да, но се случва. Много от тези димящи през целия си живот хора отказват цигарите, но много късно. Те стават най-заклетите противници на тютюнопушенето, но, уви, в последните години, дори месеци от съсипания си от болести живот.
Проклятие или удоволствие? Проклятие, разбира се! Добре, че идва 1-ви юли, тогава поне непушачите ще си отдъхнат малко.
Автор: Албена Иванова
Холандският поет Петрус борел порока със стихове, а корицата на книгата му за вредата от тютюна била илюстрирана с човешки череп, захапал запалена лула между зъбите. Пясъчен часовник показвал изтичането на времето на живота и идването на смъртта.
Смятат, че апогеят на пушенето и смъркането на тютюн в Европа е по времето на Тридесетгодишната война /1618-1648 г./. Забраните постепенно се смекчавали, пропорционално на постъпленията в хазните. В Холандия някои дори си позволявали да пушат в църквите.
Апогеят на пушенето обаче е в наше време. Пушат мъже, жени, деца, бременни, възрастни, болни. Родители редовно димят пред децата си. А когато от Световната здравна организация алармират какви са последствията за пушачите, всеки си мисли :"На мен няма да се случи". Да, но се случва. Много от тези димящи през целия си живот хора отказват цигарите, но много късно. Те стават най-заклетите противници на тютюнопушенето, но, уви, в последните години, дори месеци от съсипания си от болести живот.
Проклятие или удоволствие? Проклятие, разбира се! Добре, че идва 1-ви юли, тогава поне непушачите ще си отдъхнат малко.