Наркотиците - митове и реалност

В днешно време  всеки има своя теория за наркотиците. Един е пробвал нещо, друг е слушал преживяванията на някой от компанията му, трети чете форумите на зависимите ... Всички поназнайваме в областта, а много от нас си мислят, че

В днешно време  всеки има своя теория за наркотиците. Един е пробвал нещо, друг е слушал преживяванията на някой от компанията му, трети чете форумите на зависимите ... Всички поназнайваме в областта, а много от нас си мислят, че са напълно наясно и достатъчно добре информирани. Точно такива хора често чуваме да казват „Абе кво ти пука, марихуаната е полезна” или пък другата крайност „Веднъж опиташ ли, край! С живота ти е свършено!”. Тези твърдения са типичен пример за това колко много митове се предават от уста на уста и как повечето хора са склонни да им вярват сляпо, ако това им изнася. Ето няколко често срещани митове за наркотиците, които опитът и съвременните научни изследвания в областта опровергават. 

• Достатъчно е да пробваш 2-3 пъти и си зависим

 

Има много  хора, които пробват 2-3 пъти едно или  различни психоактивни вещества, но не стават зависими. Всъщност, от хората, които са имали опит с наркотици, само малък процент стават зависими. Някои само експериментират и после спират, други пък взимат рядко. В повечето случаи развиването на зависимост зависи от периода и честотата на употреба, но също така и от много други фактори. Освен това при някои вещества зависимостта се развива по-бързо и по-лесно, отколкото при други.  

• Алкохолът е по-малко опасен от хероина

 

Истината  е, че алкохолът не е по-малко опасен от хероина. Единствената съществена разлика  е, че зависимост към алкохола не се развива толкова бързо, колкото  към хероина. Затова пък, по последни данни, в България има поне 300 000 души, които са зависими от алкохола. 

Вярването, че алкохолът не е толкова страшен, колкото са нелегалните наркотици, идва най-вече от това, че той не само е легално психоактивно вещество, но е и обществено приет като нещо „нормално”. Той е евтин и лесно достъпен, а пораженията, които нанася върху цялото тяло при злоупотреба/зависимост са много повече, отколкото тези, нанесени от хероин.  

Зависимостта, предизвикана от алкохол, също не е  по-лесна за лечение в сравнение  с хероиновата, тъй като в основата си това е едно и също заболяване. И в двата случая се развива и физическа, и психологическа зависимост, и в двата случая става въпрос за болест, която е хронична и може да рецидивира във всеки един момент. Чест симптом на алкохолната зависимост е отричането на проблема и поради тази причина тези зависими по-трудно търсят помощ и лечение. 

Винаги  мога да спра

Винаги може да спре употребата на психоактивно вещество човекът, който не е развил зависимост към него. Само един много малък  процент от зависимите успяват да приключат употребата съвсем сами, а пък успелите от първия път са още по-малко. 

Това е  така заради самата болест „зависимост”. Тя се развива, защото в мозъка, на съвсем физическо ниво, настъпват промени, една част от които са необратими. Т.е., това е хронично заболяване и са възможни рецидиви. Освен самото тяло, зависимостта засяга психиката, начина на мислене, поведението на човека. За да се постигне трайно „спиране” на наркотиците, е необходимо зависимият да постигне много промени в най-различни аспекти от своя живот, както и в самия себе си. Това никак не е лесно, но е напълно възможно и някои хора го правят. За съжаление, има и много зависими, които никога не успяват да спрат. 

Не  мога да се пристрастя толкова лесно

Всъщност  никой, решил да пробва психоактивни вещества, не може със сигурност да каже предварително доколко е голям неговият индивидуален риск за пристрастяване. Развитието на зависимост се определя от много фактори, различни за всеки човек и повечето от тях не могат да бъдат предвидени. Тези фактори може да са свързани със семейната среда, с кръга от приятели и познати, с особеностите на личността, с най-различни ситуации в живота, с вида на веществото, честотата на употреба и други. 

В действителност има наркотици, към които пристрастяването става по-трудно, отколкото към други. Например към хероин, кокаин, амфетамини по-лесно се развива зависимост. И въпреки това, едва ли някой от зависимите към тези вещества в началото си е мислил, че ще стане такъв. Дори в много случаи е обратното – повечето хора вярват за себе си, че не могат да се пристрастят, че са по-различни от всички други и колкото и често да употребяват, на тях ще им се размине. Твърдо убедени в това, те често не разбират в кой момент употребата им е излязла извън контрол и са развили зависимост. 

За да не може да се пристрасти толкова лесно  един човек, възможностите му не са много. Той или не трябва да употребява изобщо, или да го прави изключително рядко.

Твърдите  наркотици са опасни, а меките – не

Делението на наркотиците на твърди и меки е по-скоро условно и в законодателството на повечето държави то не съществува (включително и в българското). В холандското законодателство има такова деление, но то оценява степента на нанасяните вреди, а не липсата на такива. Факт е, че някои наркотици причиняват по-малко вреди от други, но това в никакъв случай не ги прави безопасни. Употребата на какъвто и да е наркотик има някакви последствия и носи рискове. 

Зависимоста е проблем единствено и само на употребяващите и те сами трябва да се справят с него

Много често  сред обществото се среща схващането, че който има проблем трябва да си го решава сам. Това с пълна сила бива отнасяно и към зависимостта. Истината е, че зависимостта е заболяване, което засяга не само самия зависим, но и неговото семейство, цялото му близко обкръжение, а често пъти и непознати. В много случаи различни хора дори подпомагат нейното развитие, макар и неумишлено (например: родителят, който редовно дава пари за хероин на детето си, макар и да се досеща за какво са; родителят/приятелят/роднината, който редовно употребява алкохол пред зависимия и дори го кани да се присъедини, макар да знае, че той има проблем с психоактивните вещества). Факторите, водещи до зависимост са разнообразни, като между тях се включват социалната среда, семейните отношения и история. Това, разбира се не означава, че зависимият не носи отговорност за своето възстановяване, а само, че няма как да реши проблема си съвсем сам. 

Когато един човек е зависим, процесите в неговото семейство са нарушени. За да се възстанови нормалното им протичане, не е достатъчно само той да се лекува. Необходимо е неговите най-близки хора да положат усилия и да постигнат промени, за да могат да посрещнат промените на зависимия член на семейството. Това е и причината семейството да взима дейно участие в рехабилитационния процес. Обикновено това става чрез участие на близките и семейството в групи за взаимопомощ. Можете да намерите такива на www.drugsinfo-bg.org ( Информационна линия за наркотиците и алкохола); www.antidrugbg.com (Сдружение „Майки срещу дрогата”). 

В същото време остава и фактът, че това заболяване е хронично и трудно за лечение, което означава, че на зависимия са му необходими помощ и подкрепа и то не само от близките му. Горното важи и за много други хора, които страдат от най-различни хронични болести. Много често те не могат да се справят сами. В случая е важното, че зависимостта е не просто проблем, а е съвсем истинско и много сериозно заболяване.

Или както  казва Джубран Халил Джубран  „Нито едно листо не пожълтява  без мълчаливото съгласие на цялото дърво”.

Автор: Александър Ненов