Канабис и смъртност

Тази статия е продължение на публикуваната наскоро статия "Още веднъж за марихуаната". Никъде в статията не е казано, че марихуаната води до смърт. Смъртността при потребителите на психоактивни вещества се дължи или на предозиране, или в

Тази статия е продължение на публикуваната наскоро статия "Още веднъж за марихуаната".

Никъде в статията не е казано, че марихуаната води до смърт. Смъртността при потребителите на психоактивни вещества се дължи или на предозиране, или вторично, на заразяване с нелечими заболявания при липса на или немарливост при предпазване при сексуални контакти или използване на заразена спринцовка.

Поради тази причина не е уместно сравняването на смъртността при канабиса със смъртността при други психоактивни вещества Това, че употребата на канабис не води до смърт, така както опиатите например, не означава че употребата му не е свързана с рискове. 

Един от рисковете е свързан със създаване  на зависимост. Тук цитираме данни от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите „Зависимостта от канабис се признава все повече като възможна последица от редовната употреба на наркотика, макар и сериозността и последствията да не изглеждат толкова тежки, колкото тези, които обикновено се срещат при някои други психоактивни вещества... Анализ на информация от проучвания сред населението на Съединените щати установи, че около 20–30 % от ежедневно употребяващите са били определени като зависими между 2000–06 г. (44). В австралийско проучване 92 % от дълготрайно употребяващите канабис са класифицирани като такива, които са били зависими в даден момент от живота си, като повече от половината от тях бяха определени като зависими по време на проучването. Последващо проучване, извършено година по-късно, установи, че при дълготрайно употребяващите равнищата на употреба на канабис и зависимостта от канабис могат да са стабилни за този период от време (Swift et al., 2000)”.

Източник: http://www.emcdda.europa.eu/themes/drug-situation/bg/cannabis

Канабисът – врата към  „твърдата дрога”?

Никъде в статията не се твърди подобно нещо. Нещо повече, един от митовете в нашето общество, който искаме и опитваме да повлияем е, че всеки, който опита наркотици 2-3 пъти, става зависим.

Истината е, че активната съставка ТНС на канабиса променя психическото състояние на човека, което значи, че в даден момент употребяващият може по-лесно да поиска и други вещества (най-често тревата се миксира с алкохол), но че това не се случва задължително. И, за да бъдем напълно обективни, към някои вещества се създава по-бързо зависимост, отколкото към други, като това зависи от много фактори.

Препоръчваме ви да се запознаете с неистините за наркотиците, публикувани на нашия сайт http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-myths.html, за да имате повече яснота за нашето мнение.

Канабис и психични разстройства

В едно от най  – престижните медицински списания Лансет през 2007 година в статия за рисковете  от употребата на канабис се казва, че 14% от регистрираните случаи на психични разстройства, включително и сериозни заболявания като шизофренията, не биха се изявили ако индивидите са се въздържали от приемането на марихуана в млада възраст. Съветът на T. Moore и други изследователи, е да се внимава с марихуаната, като това е особено важно, ако в родословието има случай с психически отклонения. За повече информация посетете www.thelancet.com.

Източници:

Moore T. et al. (2007) Cannabis use and risk of psychotic or affective mental health outcomes: a systematic review

www.thelancet.com

Използване  на канабиса за медицински цели

Доводът, който  най-често се изтъква в защита на канабиса, е употребата му за медицински цели в САЩ. В действителност там  тази употреба е разрешена, макар и не във всички щати.

В момента  медицинската употреба на марихуана  е разрешена в повече от 30 щата, като едни от първите, където това се случва, са Калифорния, Орегон, Невада, Мейн. За тази цел са приети закони, в които  се регламентира всичко, свързано с тази употреба, включително за какви заболявания може да се използва. 

Основното в тези закони е, че марихуаната може да се изписва от лекари на сериозно болни жители на съответния щат. Всичко, свързано с отглеждане, изписване, продажба и притежание на канабис с медицински цели, е поставено под строг контрол.

Болестите, които в тези закони се означават  като сериозно заболяване, са СПИН, рак, анорексия, мигрена, глаукома, гърчове (включително свързани с епилепсия), хронична болка, тежко гадене, постоянни  мускулни спазми, множествена склероза и други. При всички случаи става въпрос за хронични заболявания, чиито болезнени и неприятни симптоми се проявяват постоянно и не позволяват на болния да води нормален, качествен живот. Повечето от тези заболявания са нелечими.

Тези закони са приети в САЩ като милосърден акт към хора, които не разполагат с голям избор пред себе си и  живеят в постоянно страдание. Преценката на американското правителство вероятно е била, че вредите, нанасяни им от тези заболявания, едва ли може да бъдат сравнявани с вредите, нанасяни от употребата на марихуана.

Ако се върнем по-назад в историята, можем да открием доста интересни факти, свързани с психоактивните вещества. Например за хероина. Синтезиран за първи  път през 1874г., между 1898 и 1910г. той се продава свободно като лекарство против кашлица. Фирмата „Байер” го предлага дори като средство за лечение на морфинова зависимост. Смятало се е, че хероинът е заместител на морфина, който не предизвиква пристрастяване. По подобен начин и амфетамините са имали медицинска употреба чак до средата на 60-те години на ХХ-ти век.

Днес се знае, че рисковете, които носи употребата на хероин, са твърде големи. Но докато се стигне до това знание са минали много  години и са направени многобройни  изследвания. В същото време изследванията, свързани с марихуаната, не са толкова отдавнашни и толкова много. Едва преди няколко години бяха открити рецепторите в човешкия мозък, които доказват, че към канабисът може да се развие зависимост. Това означава, че във всеки един момент може да излязат на бял свят нови факти, за които дори не сме предполагали (така, както се е случило преди един век с хероина).

В крайна сметка, ако се постигне пълно съгласие, че марихуаната помага на тежко болните  хора и им носи облекчение, че никой няма право да им отнема тази възможност, че вредите не са толкова големи, възниква друг въпрос. Какво всъщност би лекувал с нея един здрав човек?

Източник: http://www.my420clinic.com/id5.html

Има ли редовна упоутреба  на канабис и какво  означава това?

С понятието  „редовна употреба” се описва ежедневна употреба на веществото. При научните изследвания по този въпрос, употреба през последните 20 или над 30 от последните дни, може да бъде показател за интезивна употреба. През 2007/08 г. са събрани данни за тази форма на употреба на канабис в Европа. Тези данни са част от „експеримент в реални условия“, координиран от Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите в сътрудничество с национални експерти и фокусни центрове от мрежата Reitox в 13 държави. Данните от изследването, посочват, че над 1 % от всички възрастни европейци (над 4 млн.) употребяват канабис всеки ден или почти всеки ден. Около 3 млн. от тези употребяващи канабис са на възраст между 15 и 34 години и представляват приблизително 2–2.5 % от всички европейци в тази възрастова група. 

Източник: http://www.emcdda.europa.eu/themes/drug-situation/bg/cannabis#section3

Заключение:

В историята  на човечеството психоактивните вещества винаги са привличали вниманието и любопитството на хората. Огънят също. Също и високите скорости, атомната енергия и т. н. В някои случаи за съжаление, а в други за щастие, ние хората сме в основата на избора как и с каква цел да използваме всички тези неща. Понякога собствените ни самоувереност или недоглеждане могат да създадат неприятни последствия не само за нас, но и за хората, които ни обичат и които ние обичаме.



Автор: Александър Ненов