Тъй като знам колко болезнена тема е апендикса, реших да разясним какво е това и защо се случва най-често когато сме в тийнейджъркска възраст. Ето всичко, което трябва да знаете за апендикса!
Какво представлява апендикса?
Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък прикрепен за началната част на дебелото черво /цекума/. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.
Какво наричаме апендицит?
Апендицитът представлява възпаление на апендикса. Той настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса, най-често при натрупване на гъст слузест секрет, от фекални маси навлезли от цекума или разрастване на наличната лимфна тъкан. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.
При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .
В САЩ остър апендицит развива годишно 1 от всеки 500 души. В световен аспект заболяването засяга 6% от населението. Особено често се наблюдава във възрастта между 10 и 30 години. Повишено внимание заслужава в детската и старческа възраст поради повишеният риск от усложнения.
Защо понякога е трудно поставянето на диагнозата остър апендицит?
Разположениетона апендикса в корема и ориентацията му спрямо цекума са силно вариабилни. Като част от червата, апендиксът има мезентериум- ципа, посредством която се прикрепва към другите органи в коремната кухина. В случай, че мезентериумът му е прекалено дълъг апендикса може да притежава известна подвижност и да не бъде строго фиксиран, което променя значително оплакванията при остър апендицит.
Поставянето на диагнозата обикновено е затруднено и в първите часове на заболяването, поради неспецифичния характер на оплакванията. Необходимо е да се отбележи, че редица други заболявания могат да дадат подобни симптоми и отдиференцирането им понякога е особено трудно.
Как се лекува острият апендицит?
Острият апендицит се лекува оперативно.
Хирургичната интервенция се извършва по спешност, под обща анестезия и се означава като апендектомия. Хирургът изрязва апендикса, след което внимателно зашива мястото му на прикрепяне към цекума. Той прави оглед и на тъканите, разположени в съседство като търси белези за разпространение на възпалителния процес.
Необходимо е провеждането и на антибиотично лечение.
Автор: Александър Ненов
Какво представлява апендикса?
Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък прикрепен за началната част на дебелото черво /цекума/. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.
Какво наричаме апендицит?
Апендицитът представлява възпаление на апендикса. Той настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса, най-често при натрупване на гъст слузест секрет, от фекални маси навлезли от цекума или разрастване на наличната лимфна тъкан. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.
При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .
В САЩ остър апендицит развива годишно 1 от всеки 500 души. В световен аспект заболяването засяга 6% от населението. Особено често се наблюдава във възрастта между 10 и 30 години. Повишено внимание заслужава в детската и старческа възраст поради повишеният риск от усложнения.
Защо понякога е трудно поставянето на диагнозата остър апендицит?
Разположениетона апендикса в корема и ориентацията му спрямо цекума са силно вариабилни. Като част от червата, апендиксът има мезентериум- ципа, посредством която се прикрепва към другите органи в коремната кухина. В случай, че мезентериумът му е прекалено дълъг апендикса може да притежава известна подвижност и да не бъде строго фиксиран, което променя значително оплакванията при остър апендицит.
Поставянето на диагнозата обикновено е затруднено и в първите часове на заболяването, поради неспецифичния характер на оплакванията. Необходимо е да се отбележи, че редица други заболявания могат да дадат подобни симптоми и отдиференцирането им понякога е особено трудно.
Как се лекува острият апендицит?
Острият апендицит се лекува оперативно.
Хирургичната интервенция се извършва по спешност, под обща анестезия и се означава като апендектомия. Хирургът изрязва апендикса, след което внимателно зашива мястото му на прикрепяне към цекума. Той прави оглед и на тъканите, разположени в съседство като търси белези за разпространение на възпалителния процес.
Необходимо е провеждането и на антибиотично лечение.