Кивито е пренесено в Европа през 19-ти век и то не за храна, а за украса на оранжериите. То  произхожда от Китай и расте на лиани.  В началото са наричали кивито - китайска праскова и японска ягода.

Фермери от Нова Зеландия започнали да отглеждат лианата, но решили да я кръстят
плода киви - бягаща безкрила птица, която е изобразена на местния герб. Именно  на тялото на птицата, покрито със сивкав пух, е оприличен плодът.  В днешно време  това име се ползва по цял свят, а предишните наименования на плода - китайска праскова и японска ягода - са забравени.

Плодовете на кивито могат да се консервират и  замразяват, от тях може да се приготви желе, сок или  конфитюр.

Кивито е много полезно, но трябва да се яде с мярка. Пристрастяванео към него може да предизвика  остри алергични реакции. Алерголозите не могат  все още да  разберат причината, но се предполага , че  плодът съдържа особен вид белтък.

Трябва да се знае, че кивито може да замести  в менюто ни 2 портокала и 4 домата - един среден по големина плод съдържа 250 мг витамин С. Едно киви  съдържа фибри колкото в ½ грейпфрут, повече калий , отколкото в банана и цял мултивитаминен  и минерален комплекс, аминокиселини и антиоксиданти.

Кивито бързо изгаря мазнините  и обогатява стомаха с ензими, намалява нивото на холестерола, стабилизира кръвното налягане, намалява риска от онкологични болести и най-вече от  рак на дебелото черво. В някои страни използват кивито като натурален  допинг и естествен стимулатор на спортистите.  

Автор: Тони