Кивито е пренесено в Европа през 19-ти век и то не за храна, а за украса на оранжериите. То произхожда от Китай и расте на лиани. В началото са наричали кивито - китайска праскова и японска ягода.
Фермери от Нова Зеландия започнали
2011-01-06 14:35:09
Кивито е пренесено в Европа през 19-ти век и то не за храна, а за украса на оранжериите. То произхожда от Китай и расте на лиани. В началото са наричали кивито - китайска праскова и японска ягода.
Фермери от Нова Зеландия започнали да отглеждат лианата, но решили да я кръстят плода киви - бягаща безкрила птица, която е изобразена на местния герб. Именно на тялото на птицата, покрито със сивкав пух, е оприличен плодът. В днешно време това име се ползва по цял свят, а предишните наименования на плода - китайска праскова и японска ягода - са забравени.
Плодовете на кивито могат да се консервират и замразяват, от тях може да се приготви желе, сок или конфитюр.
Кивито е много полезно, но трябва да се яде с мярка. Пристрастяванео към него може да предизвика остри алергични реакции. Алерголозите не могат все още да разберат причината, но се предполага , че плодът съдържа особен вид белтък.
Трябва да се знае, че кивито може да замести в менюто ни 2 портокала и 4 домата - един среден по големина плод съдържа 250 мг витамин С. Едно киви съдържа фибри колкото в ½ грейпфрут, повече калий , отколкото в банана и цял мултивитаминен и минерален комплекс, аминокиселини и антиоксиданти.
Кивито бързо изгаря мазнините и обогатява стомаха с ензими, намалява нивото на холестерола, стабилизира кръвното налягане, намалява риска от онкологични болести и най-вече от рак на дебелото черво. В някои страни използват кивито като натурален допинг и естествен стимулатор на спортистите.