Историята на парфюма е толкова стара,  колкото и човечеството.  Той се появява  в зората на великите цивилизации в Египет, Шумер, Китай, Индия. Там за направата на ухания се използват различни масла.   Интересното е, че тогава нежните аромати се харесвали на мъжете, а жените предпочитали по-тежките.

Миризмите са използвани и за ритуали и обреди. Именно затова се смята, че парфюмите имат  божествен произход. Според едно поверие, гърците откраднали  тайната рецепта на Афродита и я взели за себе си.

Ароматите на египтяните дарил богът на мъдростта Тот, известен като покровител  на магьосници и лекари.

В по-нови времена  е записано, че Мария Магдалена измива краката на Христос, избърсва ги с косата си и ги намазва с ароматни масла. Те са неизменна част от погребалните обреди.

Ароматни вещества при балсамиране са използвани отдавна.  Слагали ги и в амфори в гроба на починалия, защото вярвали в лечебните им свойства. Етерични масла в медицината се използват преди 5000 години. Счита се, че те са началото на ароматерапията.

На парфюма е отредена главна роля - той принадлежал към царството на любовта и еротиката.  Преди да отиде при Цезар, Клеопатра се къпе в мляко и розови листенца за гладка и нежна кожа, но и за   омаен цветен аромат.  По-късно тя пръска ложето, където ще отведе Марк Антоний, с овлажняващи  ухания.  Ето защо, те се считат за най-добрия афродизиак.

Лудостта по уханията запалва Европа  през 17-ти век, като начело на истерията е Франция.  С парфюми се пръска всичко - стаи, стоки,  дрехи. Целта на ароматите е била да се прикрие лошата миризма , която са излъчвали дори и  кралските особи, защото се къпели рядко.  Тогава перуките с въшки и телата вонят едновременно на пот и на парфюм. По времето на Луи XIV благоуханията са използвани за замаскиране  на занемарената хигиена. При Луи XV обаче, дворецът се превръща в пример за чистота и приятен мирис и Париж вече е наречен ‘най-ароматното място в Европа’.  

Италия е първата  страна  на парфюмерийното производство на стария континент . Причината е в търговските контакти на страната със света.  Усъвършенства се и процесът  на дестилация.  Във Венеция пък за първи път се бутилират парфюми в красиви, цветни стъклени шишета.  

Напредъкът на химията е в основата на бума в парфюмерията  през 19-ти век.  Тогава навлиза и един от днешните основни аромати - мускусът.  

Всяка година на пазара  се появяват  над 400 нови аромата благодарение на съвременните технологии за изкуствено  синтезиране на мирисни молекули.  В света днес съществуват  около 2000 различни ухания, естествени и синтетични, които са част от вълнуващи  духа и тялото марки. 
Автор: Албена Иванова