Училищната любов носи едно от най-прекрасните чувства. Обикновено тя се свързва с първите трепети, първата целувка и първата среща. А всяко първо нещо обикновено е незабравимо и оставя белег, който ни припомня невероятни изживявания, както и неблагоприятни за нас моменти, които ни учат да бъдем по-внимателни и да се доверяваме по-умерено. Освен всичко това колкото по-крехка е възрастта, толкова по-голямо е сърцето и по-малко са лъжите.
Остава ли обаче училищната любов за дълго или е приятен спомен, за който се сещаме всеки път, когато се върнем назад във времето? На този въпрос един дългогодишен учител отговори следното: „Училищната любов остава тук в училище. Тя рядко съществува след това. Тук и е мястото.” Дали обаче е прав? Този човек е видял толкова много и познава учениците и техните трепети повече отколкото ние ги познаваме, повече отколкото дори те самите се познават. Така е, защото когато сме млаги, загубваме разума си и мислим най-вече със сърцето. Това им е хубавото на тези години.
Според същия учител обаче има и изключения, както всяко едно правило. Той е бил свидетел на много връзки, които продължават и след това. Какво по-хубаво от това да имаш човек до себе си, който те познава толкова добре. Знае твоите навици и желания във всеки един момент. Ако някой успее да задържи такъв човек в толкова крехка възраст, той наистина е късметлия. И все пак не особено често ставаме свидетели на такива обстоятелства.
Дори и след последния училищен звънец да приключат по-специалните отношения с половинката, остава невероятен спомен и много уроци, към които е хубаво да се връщате винаги, когато ви се налага да решите някой важен житейски проблем.
Не загърбвайте ученическата си любов, запазете отношения, ако можете. Тя е вечна дори и с този човек да не сте заедно. Никога не се забравя.