Първите трепети са нещо несравнимо. Времето, в което опознаваш един човек носи със себе си невероятни емоции, които остават за цял живот и ни топлят, когато ежедневието изгуби своя цвят. Някъде там сред всички тези тръпки и незабравими чувства се крие ЧОВЕКЪТ – този, с когото ни очаква сериозна връзка и може би щастливо бъдеще. Но кога осъзнаваме това?
Това става ясно, когато познатата тръпка се замени с доверие и загриженост. Тогава преставаме да търсим разтърсващата емоция на всяка цена. Напротив – имаме нужда от спокойствие и незабравими моменти с човека до нас. Той ни допълва и излишните бури и урагани стават напълно излишни.
Разбираме, че половинката ни е сериозна, когато осъзнаем, че в личното си време и пространство включваме и него. Нямаме нужда да останем сами или ако имаме под „сами” имаме предвид двамата с него...само с него. Чувстваме този човек като част от себе си. В него не виждаме излишна суета чувстваме разбиране.
На ясно сме, че връзката е сериозна, когато нямаме необходимост от това да се разкрасяваме 2 часа пред огледалото преди среща. Не защото вече не изпитваме нужда да сме красиви за половинката, а защото осъзнаваме, че той намира красотата не в грима, а в естествените ни черти, в характера и в чистата ни усмивка.
Когато сме себе си с някого, тогава осъзнаваме, че той е човекът, когото ще ни подкрепя за в бъдеще, че той би ни подал ръка и би се радвал с нас по време на успехи и прекрасни моменти. Не е нужно да слагаме маска пред него, защото ако е правилният, той така или иначе ще ни разобличи.
Правилният човек е този, който ни приема с всички недостатъци и ни дава зелена светлина за това да бъдем такива, каквито искаме да сме. Той не ни поставя бариери, но не престава да ни вкарва в правия път, когато забележи, че започваме да се отклоняваме. Неговите съвети стават ценни наравно с тези на мама и татко. Накратко сигурни сме, че той не би казал или направил нищо, което по един или друг начин ще ни навреди.