Когато сме в сериозна връзка, почти неизбежно настъпва един етап, в който започваме да си делим задълженията, започваме да обръщаме повече внимание на интересите и пречат ли те на половинката да си „върши работата”.
Точно в този момент трябва да се осъзнаем и да си повторим няколко пъти, така че да го схванем много добре, че партньорът ни не е съдружник, а връзката ни не е фирма, в която всеки заема определена длъжност.
Да, всеки заема определени роли, но свободата е част от тях. Когато тя си отиде, връзката неизбежно си заминава с нея. Това е причината да не е необходимо да притискаме някой до себе си и да го задължаваме днес да прави това и това – фиксирани задачи, които ако не свърши, следват санкции.
Образно казано, всеки отделя толкова време, колкото иска да отдели и за каквото иска да отдели и по-скоро не „отделя”, а „влага”.
Защо трябва задълженията да се разделят на две и едва ли не да се прави график кой какво и кога ще свърши. Когато на Него му се готви, той ще го направи с удоволствие. Когато на Нея и се чисти, ще си пусне хубава музика и ще накара домът да блести от чистота. Това е въпрос на желание, а не на задължение.
Тези неща са нормални за едно модерно семейство. Нито мъжът, нито жената не бива да се чувстват като гости, които се прибират, за да се нахранят, наспят и отново да излязат. Всеки трябва да има отговорности, но не фиксирани в таблица, а поемани с желание – вършени не когато и от когото трябва, а когото и когато иска.
Отдавна мина времето, когато жената трябва да стои непременно вкъщи и да се грижи за дома, а мъжа да работи по цял ден, а вечер да кръстоса крака и да се отдаде на почивка. В днешни дни жената посещава работното място толкова често и по толкова време, колкото мъжът. Съответно и двамата би следвало да имат желание да се грижат за ежедневните задължения, да се грижат за дома...с желание и много любов.