Първа среща – първи трепети, вълнение. Втора среща – първа целувка, подкосени крака. Трета среща – „какво да облека”, кино, вечеря, хубаво вино или коктейл в приятен бар. Четвърта, пета... Колко вълнуващо звучи!
Тръпката е важна за началото на връзка. Тя изгражда основите и колкото по-стабилни са те, толкова повече можем да бъдем сигурни, че това е нашият човек. А признайте си, ясно е още в самото начало (понякога и преди да е започнало), колко надеждни са „материалите”, с които започваме да градим отношения.
Това е времето за вземане на решение дали си струва, или не. Кое е по-болезнено – да не построим къщата или да се привържем към нея и тя да се срути в определен момент? Да приемем, че човекът до вас е стабилен. Не се колебайте да продължите отношенията си с него дори и след като е преминала „тръпката”. Това е знак, че преминавате от един период в друг, по-специален и по-истински. Той има своите положителни черти в сравнение с първите срещи, първите трепети и подкосяването на краката. При него се появява доверието, сигурността и истинската обич – често незабелязвани и подценявани качества в една връзка.
Незабравимите моменти също не остават на заден план, ако човекът е правилният. Когато любовта замести тръпката първата реакция е „Изчезна вълнението” или „Не се чувствам както преди”. Това е напълно естествено. Няма как да очакваме непрекъснато да гледаме на нещо по един и същи начин или ако е така би било притеснително.
Всяко нещо трябва да има прогрес, да израства и да достига друго ниво. Така е и във връзката. Защо трудно осъзнаваме втория етап и често пъти се отказваме от човека до нас? Основната причина е, че си мислим единствено за изчезналата тръпка без да гледаме на това е нормален процес и без да направим усилия да анализираме ситуацията. Вместо това действаме импулсивно и сцената се повтаря пак и пак.
Човек трябва да се опари, за да разбере от кое има потребност и кое е противоположно на интересите и чувствата му.
Затова грешете, влюбвайте се, бъдете понякога и неразумни, но не забравяйте, че всеки етап има своя край и от него трябва да си вземем незаменим урок, а защо не и някой вреден или полезен навик.