Котките са сред най-често срещаните домашни любимци. Те са любимо животно на много хора. Ето някои факти за пухкавите животинчета, според "Female First".

 


1. Не падат по гръб

 

Звучи като мит, но котките наистина не падат по гръб - а винаги успяват да стъпят на краката си. Котката върти тялото си като парашутист, докато пада.

 


2. "Дисниленд" назначава около 200 котки

 

Когато паркът затвори за посетители, служителите на "Дисниленд" пуска котки из него, за да пазят мястото чисто от плъхове и мишки.

 


3. Не усещат сладкото

 

Проучване от 2005 г. доказва, че котките не могат да усетят вкуса на сладкото. Те усещат само соленото и киселото.

 


4. Носят ви мишки, за да ви научат как да ловувате

 

Котките имат силни инстинкти на ловци и родителите котки учат малките си котенца да ловуват, като им носят мишки. Ако семейството ви отглежда котка, животното може да си мисли, че вие не знаете как да ловувате. Като ви донесе мишка, котката показва, че се интересува от вас.

 

Снимка: Pexels

 


5. Ядат трева, за да повърнат

 

Котките отиват в градината и нарочно започват да ядат трева, когато искат да повърнат. Организмът им не може да храносмила тревата.

 


6. Потта им избива по лапичките

 

Котките се потят, но потта им избива по места, по които няма толкова козина - най-често по лапичките. Затова може да оставят влажни стъпки по пода. 

 


7. Мъркането ги лекува

 

Котките мъркат често. Проучване от 2001 г. установява, че мъркането им с честота между 25 и 150 херца. Тази честота на звука, която помага за по-доброто възстановяване на котешките мускули и кости.

 


8. Организмът им не преработва лактоза

 

По филмите често дават как котки пият мляко, но това не е много полезно за тях. Както при повечето бозайници, организмът им не храносмила лактозата и това може да увреди на стомаха им. По-добре е да пият вода.

 


9. Най-старата котка е починала на 38 г.

 

Най-старата котка в света се е казвала Creme Puff и е починала на 38 г. Тя е живяла в Остин, Тексас. Родена е през 1967 г. и е починала през 2005 г.

Автор: Ивета Иванова