Алекс: Тийнейджърът, който преподаде урок по сила

Едно момче, което говори открито за своя проблем и вдъхна кураж и смелост

2018-04-02 17:00:00
Алекс: Тийнейджърът, който преподаде урок по сила
Снимка: Facebook

Алекс е едно 17-годишно момче, което по нищо не се различава от останалите си връстници. Определя се като „повечето“ на неговата възраст - чувствителен, с доста буен характер и доста критичен към себе си.

 

Споделя, че и той като всички има своите тайни, които не би искал да споделя останалите по една единствена причина – как ще реагират.

 

Но събира смелост и застава гордо, за да сподели най-голямата си тайна и да говори откровено за това, че от много малък не чува с лявото си ухо. Факт, който знаят много малко от приятелите и обкръжението му, защото му е неудобно да го коментира... за да не го приемат останалите като различен и да не го съжаляват.

 

Понесъл е много подигравки до момента, както той споделя, „от сорта на „глухар“, сблъсквал се е с много ситуации във времето, но въпреки това застава зад идеята, че един малък пример може да вдъхнови много. Че едно откровено споделяне на проблем може да вдъхне сила и кураж на други и да ги накара да се чувстват точно толкова специални, колкото са. Защото вярва, че всеки човек е уникален точно такъв, какъвто е.

 

Споделяме вдъхновяващата изповед на Алекс от личния му профил във Facebook, без редакция, защото е добър пример за това, че човек се изгражда тогава, когато превъзмогне страховете си:

 

"Здравейте! Бих искал да споделя нещо и се надявам да отделите 1-2 минути от времето си, благодаря Ви предварително! Аз съм Алекс и съм едно 17-годишно момче. Като останалите ми връстници, аз съм един нормален тийнейджър. В тази възраст повечето сме доста критични към себе си, чувствителни, с доста буйни характери, мислим си, че знаем всичко, впечатляваме се от всичко и всички, и няма да пропуснем да коментираме и най-малкото нещо. Също така, всички имаме някакви тайни и проблеми, които крием в себе си и не искаме да споделяме с останалите, защото не знаем как ще реагират те на това.

 

Честно казано, много се възхищавам и радвам на хората, които се осмеляват да превъзмогнат страха си и да съберат куража и смелостта да споделят. Моят проблем е това, че още от много малък не чувам с лявото ухо. Не знаем точно причината за това каква е. Казаха ни, че или съм се родил така, или е вследствие на прекарана инфекция, която е убила нерва на ухото. Наистина, некомфортно е, когато си изгубил една част от сетивата си и си останал със само една последна, но какво от това? Винаги ми е било неудобно да говоря по тази тема и съм я избягвал (много малко хора знаят), защото не искам хората да ме имат за по-различен от тях, не искам да ме съжаляват за това, защото всичко се случва с причина и през цялото това време аз съм се борил с този проблем и съм свикнал с него.

 

Да, срещал съм се и с много подигравки от сорта на “глухар” и още много други ситуации, с които се сблъсквам в ежедневието. Идеята на цялото това нещо, което пиша, е не да се оплача и да искам хората да ме съжаляват. Всеки един от нас има проблеми. Може да си глух, сляп, да си изгубил част от слуха си или зрението, да страдаш от anxiety или депресия и тн. Идеята ми е да вдъхновя хората, които ще видят своята ситуация в поста ми, да ги накарам да излезнат от черупката си, да съберат кураж, да се отпуснат, и да повярват в себе си повече, защото самочувствието е наистина важен елемент за начина на мислене и приемане на мнението на околните.


Подкрепата от близки и приятели е жизнено важна. Искам да Ви накарам да не се притеснявате когато говорите за недостатъците си пред вашите приятели и не само пред тях, и да не изпитвате несигурност в това, защото колкото повече говорите, толкова повече се отпускате, а истинските Ви приятели винаги ще са насреща. В това отношение аз съм голям късметлия. Семейството. Най-много искам да благодаря на прекрасното ми семейство, което винаги е било до мен, подкрепяло ме е и благодарение, на него съм човекът, който съм сега.

 

Не се срамувайте да говорите с родителите си, те са също и най-добрите Ви приятели, и никога няма да Ви оставят неразбрани. За мен човек се изгражда, когато превъзмогне страховете си и също така трябва да се приемем за такива каквито сме, и да се гордеем с това, което сме. Наистина се надявам да съм вдъхновил някого, и да съм станал част от неговата промяна. Моля, ако сте съгласни с мен, споделете, за да се достигне до възможно най-много хора, които могат да се припознаят. И ако искате да ми пише след това, не се чудете, а действайте, аз ще съм насреща. Вярвайте в себе си!"

Автор: Криси Табачка

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация
papugai
преди 6 години

тва за малко да ме разплаче, или да ме разбие от смях


ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия