„Винаги съм страдала от прекалена тревожност, но в началото на 2017 страданията ми станаха нетърпими. Тревога, потиснатост, безпокойство – всичко това ме убиваше“.
„Страхувах се за всичко - случвало ми се е да слизам от колата, по време на пътуване с приятели и да се качвам на влака обратно към вкъщи, за да проверя дали не съм забравила печката включена“.
„Лежах с часове преди да заспя, обмисляйки деня, тревожейки се за дребни неща, които съм направила или казала. Срамувах се от себе си без основателна причина.
Това не беше просто нормална самокритичност. Беше неконтролируемо и влудяващо и определено не ми правеше добра услуга“, споделя Гери Хартрайт.
„После се случиха две неща. Първо, заминах на екскурзия – сигурна съм, че това помогна на моята неспокойна същност.
Но има още нещо, което определено преобърна всичко и успокои нивото на моето безпокойство и това се случи когато прекрасната Мина влезе в дома и живота ми“.
„Не съм очаквала, че котките могат да имат подобно влияние над човека и да помагат толкова много в борбата с тревожността и стреса.
Като цяло всички животни са невероятни и срещите ми с тях винаги са изпълнени с много радост, зареждайки ме с положителна енергия“.
„Има проучвания, които показват, че котките стимулират възпроизвеждането на окситоцин (хормона на любовта, който успокоява мозъка и създава чувство на щастие и удовлетвореност) в човешкия организъм. Котките усещат когато хората се нуждаят от тях, дори те да не осъзнават това и търсят близост“.
Снимка: Instagram
„За моя най-голяма изненада съм привързана към Мина невероятно, въпреки че не се имах за човек, който обича животните преди.
Грижата за нея ме кара да не бъда така фокусирана върху себе си. Обичам да говоря за Мина, да разказвам на приятелите си за белите, които прави вкъщи. Много се зарадвах, когато моя приятелка написа на картичката: „За Гери, Уорън и Мина“.
„Аз се грижа за Мина, но тя се грижи за мен дори повече. Всеки трябва да има животно около себе си, защото те ни зареждат с много положителна енергия, спокойствие и топлота“, разказва Гери Хартрайт.