Любопитно: Как кучетата възприемат света

Това е невидим свят за нас

Хората и кучетата възприемат света чрез различна комбинация от сетива. Повечето хора разчитат главно на зрението, за да се ориентират, след това на допира, звука и чак накрая на миризмата.

 

За кучетата реда е следният: миризма, зрение, звук и чак тогава допир.

 

Когато ние видим едно куче, то вече ни е идентифицирало по миризмата от повече от 50 метра. За кучетата нашата миризма и енергия са нашите имена, а едно куче може да научи много за нас само ако ни подуши.

 

Ето защо за едно куче, което не ви познава, решението ви да го докоснете, да го погалите е много необичайно. За него е нормално след като ви подуши, да ви види, след това да чуе гласа ви или звуци, които вие издавате и чак тогава евентуално да се стигне до допир.

 

А за човека най-нормалното нещо е да докосне новия си познат – да се ръкува с него, след като го е видял.

 

Но за щастие много кучета се научават да възприемат странното човешко желание за допир без да се познават и не проявяват агресия към подобно поведение, въпреки че за тях не е естествен начин на комуникация.

 

Кучетата се раждат слепи и глухи и разчитат на обонянието си, за да се ориентират къде е майка им. Тази връзка остава водеща до края на живота им – ето защо те постоянно душат, особено когато се намират в нова обстановка.

 

Поглеждайки тревата, едва ли можем да получим някаква информация за мястото, но за едно куче тя е източник на много новини. Кой е минавал оттам, кога се е случило това, накъде е тръгнал и т.н.

 

 

Всяко живо същество оставя своите следи непрекъснато. С всяко вдишване ние разпространяваме информация за себе си на света.

 

Нашите клетки и коса постоянно се обновяват, а мъртвите могат да издадат нашето съществуване дори на километри, пренесени от вятъра.

 

Сега разбирате ли как животните разбират едно за друго от километри? Това е невидим свят за нас, не е ли невероятно?

Автор: