Усмивката е универсалният начин за поздрав. Но какво ни казват хората с нея? Как можем да бъдем сигурни, че е искрена и добронамерена?
Направен е следният експеримент: Няколко човека били накарани да се усмихнат на някой, който не харесват, а след това на някой, който харесват. И в двата случая фотограф заснемал техните усмивки и когато дошло време за сравнение, нямало съмнение кой от двамата е техният любимец.
Зъбатата физиономия, която показали всички на неприятелите си, много приличала на начина, по който животните показват отношението към враговете си.
Колко глупаво би изглеждало, да приемаме подобна усмивка за приятелска. Нима сме толкова отдалечени от природата и съвсем сме изгубили инстинктите си за самосъхранение?
В случай като този, когато се провежда експеримент и се акцентира върху начина, по който се усмихват хората, можем лесно да направим разликата.
Но какво става когато срещнем зъбатата усмивка в ежедневието си? Е, отговорът не е съвсем обезсърчаващ. Ние имаме инстинктите, само трябва да се вслушаме в тях.
Връзката с природата се оказва все по-трудна. Създава се стена между навиците, създавани с поколения и етикетът, който ни кара да гледаме повърхностно на живота.
Усещането, което дълбоко в себе си имаме, когато ни се усмихва недобронамерен човек не бива да бъде пренебрегвано. Интуицията ни говори много по-добре от логиката, която често търсим.
Има хиляди съвети относно това, как да разпознаем лъжата и задните мисли, но истината е, че е нужно просто да се оставим на вътрешното си чувство, точно като животните.
Не е ли чудно как например кучетата винаги усещат, че наближава враг. Те не биха се подвели по усмивката, нито по милите думи.
Може би не е зле да бъдем по-близо до природата.. Да търсим в себе си интуицията и да й се доверяваме.