Гадно е да се чувстваш зле. Опитваме се да се правим на щастливи и се усмихваме през цялото време, но на каква цена? Негативните емоции са считани за слабост и това ни принуждава да опитваме да изглеждаме винаги щастливи, за да ни смятат за силни. А за какво ни е да изглеждаме силни? За да се предпазим – да оцелеем в естествения подбор, който освен сред животните, разбира се, го има и при хората.
Но какво става когато усетим, че нямаме сили да се борим с лошото настроение и изпитаме нужда да избягаме и да се скрием? Ако погледам на отрицателните емоции от друг ъгъл, ще открием, че те могат се превърнат в попътен вятър за по-хитрите от нас:
Тъгата кара човека да обръща внимание на детайлите
Важно е да отбележим тук, че като казваме тъга, нямаме предвид клинична депресия. Когато сме в добро настроение, това означава, че се чувстваме в безопасност. Тогава сме по-склонни да гледаме на нещата отгоре и да не се съсредоточаваме в дребните неща. Но така рискуваме да станем разсеяни и да си създадем някои неприятности. Също така, тъгата помага да опознаем себе си по-добре, както и да изразим емоциите си. Не случайно великите поети са написали най-известните си творби в трудните си моменти.
Песимизмът ни кара да бъдем подготвени
Интересно би било да погледнем проучване, което е направено с цел да се разбере: Кои биха се справили по-добре в рискови ситуации – оптимистите или песимистите? Много хора биха предположили, че песимистите нямат шанс, но биха сгрешили. Да, оптимистите са много самоуверени и имат високи очаквания, но те често са нереалистични и ги карат да се поставят в положение с лош край. А песимистите, които са предвидили всички възможни опасности, опитали да ги избегнат и в край на сметка достигнали крайната цел невредими.
Ревността ни кара да работим по-усилено
Проучване показва, че ако съберем хора в една стая, те веднага ще започнат да се преценяват един друг и да се сравняват. Всеки иска да е по-добър, дори най-добър. Но не всеки е готов да се бори за това с всички сили. Докъде може да стигне един човек зависи от това колко силно може да ревнува от конкуренцията. Ревността ни кара да се борим за надмощие и да правим много неща, които биха ни донесли дивиденти рано или късно. Тя ни кара да надскачаме себе си и да се усъвършенстваме (в разумни граници, разбира се).