На всеки се е случвало да изпадне в паника, осъзнавайки коя дата е. Многото ангажименти ни правят разсеяни и не позволяват да се насладим на ежедневните малки удоволствия. Например, бързаме да се натъпчем, преди да продължим със забързания си график и не се наслаждаваме на храната. А ежедневието е пълно с много поводи за радост, които са ни станали навик - добре са ни познати и вече не ги забелязваме.
Когато се раждаме, ние навлизаме в света със съзнание, което е като празен лист. Изпитваме голямо любопитство към всеки детайл и реагираме много неподправено и истински на новото. Не случайно спомените, които имаме от ранните си години, помним много по-добре от това, което сме правили през последната година. И за съжаление, това е така, защото вече не гледаме с „детски очи” на света, а може би трябва да се научим.
Освен това, децата виждат същината на проблемите много лесно, ако се опитаме да бъдем поне малко като тях, ще имаме по-реалистична преценка, което е много полезно. Едно дете вижда проблема в семейството много ясно и точно, за разлика от възрастните, които обременени от много информация и опит, често преиначават очевидното. Децата имат много да учат, но и ние имаме какво да научим от тях. Ако успеем да се научим да виждаме света без непрестанно да го съдим и без да имаме завишени очаквания, ще живеем много по-пълноценно и леко. Този начин на мислене ще направи ежедневието ни по-интересно и изпълнено с повече радост.
Създавайте спомени, защото спомените забавят времето. Годините, изпълнени с много нови емоции, сякаш са продължили много по-дълго. Върнете се назад и си спомнете какво беше усещането, когато направихте любимите си неща за пръв път и не го забравяйте!