Хората не се раждат, плашейки се от гнева си. Децата плачат, реват и тропат с крак, оставяйки ви поразени. Гневът е един от „Седемте смъртни гряха”, според християнската вяра - Будистите също не приемат гнева. Той се разбира като негативна емоция, показваща слабост.
Така че, ако се ядосвате – ще горите в ада и ще нарушите вътрешния си мир. Не е учудващо защо сме се научили да го крием така добре, дори от себе си. Преди много години, великият гръцки философ Аристотел е казал: „Всеки може да се ядоса – това е лесно. Но да се ядосаш на правилния човек, в точната степен и точния момент и по правилния начин – ето това не е лесно”.
Гневът е толкова естествен колкото дишането. Както детето показва своите емоции, за да разберем, че нещо не е наред, така е здравословно да постъпваме и ние. Но е важно да се знае едно - естественият гняв е различен от яростта. Естественият гняв е вашата сила, предупредителен сигнал, че съществува проблем. Той е, когато в ума ви се прокарва мисълта - "Хей, това не е правилно". Това не е редно, но е факт. Яростта идва, когато естествения гняв е потискан твърде дълго.
1. Гневът ни изгражда като личности
Емоции като гняв, тъга или щастие, показват какви сме ние. Родителите ни възпитават, че гневът е срамен и трябва да го крием. Това води до големи вътрешни конфликти, когато искаме да отстояваме собственото си мнение, но усещаме, че може покажем гняв, а това е срамно.
2. Гневът помага да разрешим проблеми във връзките си
За да бъдем здрави и продуктивни, отношенията с близките ни трябва да бъдат балансирани. Добре е вашите нужди да бъдат в хармония с тези, на хората около вас - семейство, колеги, съседи.
3. Гневът ще ви освободи
Още една полза на гнева е, че той ще подкрепя вашата свобода и независимост. Той ще ви помогне да следвате мечтите си. Така вие няма да позволите да бъдете „спъвани”, или да се чувствате комфортно да изпълнявате всичко, което ви казват. Ако не потискате гнева си, ще се чувствате свободни и ще имате сила да следвате своя път.