Дигиталните деца са тези, които не познават света преди технологиите. Те не знаят какво е цял ден да тичаш по прашните улици, не познават времето, когато имаше 2 програми на телевизора и единствено стационарни телефони.
Днешното дете с раждането си има достъп до смартфона на родителите си или лаптопа. Заобиколено е от всякакви технологични джаджи, които стават все по-модерни и все повече.
Как се възпитават такива деца разказва пред Dnes.bg Ивелина Атанасова, председател на фондация "DigitalKidZ".
"Това не е лесен и кратък отговор. Съвременните деца са различни, в техните умове има различни невронни връзки, психологически те функционират по коренно различен начин от нас", обяснява тя.
По думите й проблемът идва, когато това дете попадне в училище, където ние продължаваме да използваме старите методи на преподаване.
Ние, израсналите в аналоговата ера, сме много по-визуални и аудио ориентирани като начин на възприятие. При децата от 21 век този тип рецептори работят не толкова приоритетно. Мозъкът им е научен, че опознаването на света е свързан с пипане и преживяване. Затова е много важно образователната ни система да е "учене чрез опит", съветва Ивелина.
Фондацията се е заела да изгради мост между една несъвършена образователна система и потребностите на съвременните деца, както и да оказва помощ на родителите да разбират малчуганите си. Амбицията им е да създадат съвременна образователна технология, която да е центрирана върху развитието на личността и децата да се научат как да ползват технологиите безопасно и градивно.
Технологиите са инструмент и следва да бъдат възпитавани като такива, защото не е нито "ценно”, нито правилно да заместваме семейната вечеря с чат по телефона, играта навън с игра пред монитора, а най-желаният подарък за рождения ден да бъде последен модел iPhone.
"Вярваме в баланса между лявото и дясно полукълбо, че технологиите трябва да се усвояват редом с изкуствата, както и с развитието на емоционалността на децата", убедена е тя.
Ние като родители трябва да подкрепим децата да израснат като емоционално устойчиви личности, които ясно познават своите граници, желания и потребности и правим това в аналогова среда. Без устройства и джаджи. Ако едно дете не може да общува в реалния свят и да разпознава своите емоции, то няма да може да го направи ефективно и безопасно и във виртуалния свят. Именно това е причината да наблягам постоянно на “емоционалната интелигентност” и "уменията на 21 век", съветва Ивелина.
От друга страна всички ние, възрастните, трябва да повишаваме собствената дигитална грамотност.
"Защото не можем да възпитаме децата си как да използват градивно технологиите, ако ние не умеем да ги използваме, защото дигиталната грамотност и възпитаването на дигитални умения трябва да започне от първия ден на детето. Това се случва първо у дома и след това в училище", убедена е тя.
Като аналогови родители трябва да признаем, че много от познанията ни липсват и трябва да се научим – за целта има книги, информация, правят се конференции. Във фондацията организират и курсове за обучение на родители.
Ако технологиите се възпитават като част от семейните ценности, те не са проблем. Това е процес и не става от един път, а колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно е, убедена е тя.
По думите на Ивелина през последните години технологиите станаха безплатната детегледачка.
"Много е лесно, когато детето е по-малко да си спечелим час-два, давайки му телефон или пускайки телевизор. А когато стане на 7-8 години му се сърдим, че стои само пред екрана, а още по-лошо е в тинейджърската възраст, когато не си говори с нас, а предпочита виртуалното пространство. На практика няма изградена връзка между родител и дете, защото в ранната възраст родител е бил телефонът", обяснява тя.
Според психолозите времето, което детето трябва да стои пред екрана до 16-годишна възраст, е 2 часа на ден. Трудно е да го наложиш и да разчиташ детето да го спазва. Най-големият проблем е в тинейджърските години, но процесът започва около 8-9 години. За целта Ивелина съветва родителите да използват програми за родителски контрол.
Лимитираното използване на технологиите е част от семейните правила, които не подлежат на обсъждане, категорична е тя.
Програмите за родителски контрол (има и български такива) правят 2 неща - блокират сайтове със забранено съдържание за деца под определена възраст. Второ, помагат ни да видим какво прави детето ни онлайн.
Детето трябва да е уведомено, че родителят има мониторинг върху неговата дейност в интернет. Така не се навлиза в пространството му и се изграждат отношения на откритост между деца и родители, обяснява Ивелина.
Според изследвания българските деца са активни интернет потребители от 8-годишна възраст – те правят всичко, имат регистрации в социалните мрежи, макар че това е забранено под 13-годишна възраст, гледат видеа, подготвят се за училище. Като част от световната мрежа те са потенциален обект на заплаха – педофилия, насилие и други опасности, които дебнат в мрежата.
В годините, когато детето се изгражда като личност и започва да развива егото си, е нужно да му има "контролирано доверие" в нета, убедена е Ивелина.
"Второто много важно нещо е да говорим с децата. Да забраним технологиите и да се намесим в личното пространство на децата без обратна връзка е тесногръдо", съветва тя.
Това че децата са по-малки, не означава, че са по-глупави от нас. Напротив, съвременните деца са много по-интелигентни, много по-гъвкави и много адаптивни, отколкото ние на техните години. Понякога знаят много повече от нас като възрастни. Те порастват доста по-бързо, защото информацията е навсякъде около тях.
Все по-често говорим за агресията в училище. 2/3 от нея обаче започва в социалните мрежи и в интернет. Много често причина те да бъдат нейн обект е, че ние не сме научили деца си как да пазят своята онлайн идентичност, така наречената дигитална хигиена в комуникацията си.
"Ние гледаме върха на айсберга и нещата, които познаваме, но като общество продължаваме да отричаме първопричината и отказваме да се ангажираме с превенцията", обобщава Ивелина Атанасова.