Отиваме към плажа и отдалеч се вижда килим от шезлонзи и чадъри. А те някак толкова еднообразни и досадно перфектни. В такива моменти често ми изниква въпросът защо всички тези хора са дошли на море? Твърдият шезлон на басейна може да се намери на всеки един столичен басейн. Не е ли много по-удобно да постеляш плажната си кърпа на пясъка и да заравяш пръсти в пясъка, да усещаш докосването на безбройните миди. Ето това е удоволствието да отидеш на море – да го усещаш близо, да ти носи удоволствие.
Ако отивате и не ви е приятно да влезете във водата, да се наслаждавате на морските вълни, вървите като попарени по пясъка, като внимавате случайно някоя песъчинка, вие не сте за там. Отидете на място, където наистина ще се чувствате добре.
Ако се разровим из старите снимки ще видим колко цветен и весел отдалеч изглежда плажът. Различни хора да разпънали разноцветни чадъри и кърпи по плажа. Вижда се приповдигнато настроение, спокойствие и морско вълнение в едно. Днес обаче виждаме само едно пространство с едноцветни чадъри и бели шезлонзи, които на всичкото отгоре образуват невероятни синини, ако случайно можеш да се залежиш повече време на тях.
А позволява ли зоната с еднообразни шезлонзи и чадъри да имаме лично пространство? Определено не са разположени така, че да позволява. Няма как да се разбере кой с кого е и още по-малко да се почувстваш спокойно и комфортно.
Освен това липсва романтиката, която носи самотния девствен плаж. Там може да се насладим на спокойствие и прекрасни моменти с близките си хора и приятелите. Не е нужно да слушаме капризите на хората около нас и да гледаме цял ден море от шезлонзи.